Читаем Върховната тайна полностью

— От чисто любопитство избрах този случай за тема на дипломната ми работа по криминология, когато бях студент. Открих документи, доказателства. Открих и причина, Феликс Фор е подготвял провеждането на антикорупционна кампания в средите на тайните служби.

Люкрес Немрод налива две големи чаши ароматен чай.

— Ако не греша, Наташа Андерсен е признала, че е убила Самюел Финшер.

Изидор си изгаря езика, бързайки да изпие чая си, след което започва да духа.

— Тя си въобразява, че го е убила.

За да прикрие смущението си, Изидор Каценберг моли за лъжичка и започва трескаво да разбърква течността, като че ли иска да изстуди чая с ефекта „пумпал“.

— Едно е сигурно, отсега нататък около нея ще се въртят легион ухажори…

— Мазохизъм? — пита Люкрес, напълно спокойно отпивайки от парещото питие.

— Любопитство. Привличане в резултатна комбинацията Ерос — бог на любовта, и Танатос — бог на смъртта. Освен това и архетипът на богомолката е силен. Никога ли не сте виждали тези женски насекоми, които убиват своя оплодител, като откъсват главата му по време на акта? Това ни харесва, защото ни напомня нещо дълбоко закодирано в нас…

— Страхът от любовта?

— Да кажем — от любовта, свързана със смъртта.

Тя изпива на един дъх все още парещия чай.

— Какво очаквате от мен. Изидор?

— Бих желал да работим отново заедно. Да разследваме убийството на доктор Самюел Финшер… Имам чувството, че трябва да продължим търсенията в областта на мозъка.

Люкрес Немрод потъва в дивана, свила крачка под малкото си дупе, и оставя настрана празната си чаша.

— Мозъкът ли? — повтаря тя замислено.

— Да, мозъкът. Той е ключът към този случай. Нима жертвата не беше смятана за „най-блестящия мозък на света“? А имаме и това. Ето, вижте.

Отива до видеото, превърта касетата, стига до изявлението „… дължа победата си на една тайна пружинка.“

Изидор Каценберг оставя все още пълната си чаша върху телевизора и натиска бутона „стопкадър“.

— Вижте как, точно когато произнася думата „мотивация“, погледът му направо заискрява. Учудващо, нали? Като че ли иска да ни подскаже насоката. Мотивацията. Аз също искам да ви попитам: каква е вашата мотивация в живота, Люкрес?

Тя не отговаря.

— Ще ми помогнете ли?

С едно движение младата жена откачва още влажната шапка на Изидор, палтото му, после се упътва към видеото и изважда касетата.

— Не вярвам в тезата за убийството. Просто нещастен случай. Сърдечна криза вследствие на претоварване и на стреса от шахматната партия. Колкото до мозъчните смущения, болният сте вие и болестта се нарича: ми-то-ма-ния. Лечима е. Достатъчно е да не ви се привиждат загадки навред около вас и да започнете да възприемате действителността такава, каквато е. Това е… благодаря за посещението.

Той бавно се надига, изненадан и разочарован.

В този миг тя застава неподвижно, като вцепенена, и слага ръка на бузата си.

— Проблем ли има?

Люкрес Немрод не отговаря. Хванала е с две ръце челюстта си, лицето й е сгърчено.

— Бързо, бързо, един аспирин! — стене тя.

Изидор препуска към банята, рови из шкафчето с лекарствата, открива бялата тубичка и изважда едно хапче, което й поднася с чаша вода. Тя трескаво го поглъща.

— Още едно. Бързо! Бързо!

Той се подчинява. Малко по-късно лекарството вече е подействало и главата й престава да пулсира. Люкрес бавно се окопитва. Поема дълбоко дъх.

— Омитайте се! Не виждате ли? Оня ден ми извадиха един мъдрец… Боли ме, ужасно ме боли, искам да остана сама. (Мразя да показвам слабост. Да си върви!) Отивайте си! Отивайте си!

Изидор отстъпва.

— Добре, вярвам, че току-що открихте първата мотивация на действията ни — отстраняване на болката.

Тя затръшва вратата под носа му.

7.

Вторничната редовна редакционна планьорка на седмичника „Съвременен часовой“. Всички журналисти са се събрали в голямата зала, обзаведена по последния писък на модния дизайн. Всеки представя темите си за следващите седмици. Кристиан Тенардие, завеждащата отдел „Общество“, слуша, седнала в широкия си кожен фотьойл.

— Давайте по-бързо — казва тя, прекарвайки ръка по изрусената си коса.

Насядалите отляво надясно сътрудници излагат поред предложенията си. Водещият образователната рубрика предлага материал за неграмотността. За десет години седемте процента от населението, което не знае нито да пише, нито да чете, били станали десет. И цифрата продължавала стремително да нараства. Темата е одобрена.

Клотилд Планкае предлага за рубриката „Екология“ материал за вредата от мобилните телефони и опасните вълни, излъчвани от антените им.

Темата се отхвърля. Един от акционерите на вестника е доставчик на такива услуги — следователно изключено е да се говори критично по въпроса.

Предложение относно замърсяването на речните води от торовете? Отхвърлено. Прекалено специфично. Понеже няма резервен вариант, обидената журналистка напуска събранието.

— Следващият — небрежно подканва сътрудниците си Кристиан Тенардие.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Пустые земли
Пустые земли

Опытный сталкер Джагер даже предположить не мог, что команда, которую он вел через Пустые земли, трусливо бросит его умирать в Зоне изувеченного, со сломанной ногой, без оружия и каких-либо средств к существованию. Однако его дух оказался сильнее смерти. Джагер пытается выбраться из Пустых земель, и лишь жгучая ненависть и жажда мести тем, кто обрек его на чудовищную гибель, заставляют его безнадежно цепляться за жизнь. Но путь к спасению будет нелегким: беспомощную жертву на зараженной территории поджидают свирепые исчадья Зоны – кровососы, псевдогиганты, бюреры, зомби… И даже если Джагеру удастся прорваться через аномальные поля и выбраться из Зоны живым, удастся ли ему остаться прежним, или пережитые невероятные страдания превратят его совсем в другого человека?

Алексей Александрович Калугин , Алексей Калугин , Майкл Муркок

Фантастика / Боевая фантастика / Научная Фантастика / Фэнтези