Читаем Върховната тайна полностью

За научната рубрика Франк Готие предлага изобличителен материал срещу онези, които нарича „хомеопатите-шарлатани“. Добавя, че смята също така да види сметката и на иглотерапевтите. Приема се.

— А, Люкрес, по-добре ли си, какво стана с мъдреца? — шепне Франк Готие, докато колежката му по рубрика се настанява на стола до него.

— Ходих на фризьор и ми стана по-добре — шепне в отговор тя.

Готие я поглежда с недоумение.

— На фризьор ли?

Люкрес си казва, че мъжете никога няма да разберат женската психика. Затова не си дава труда да обясни, че да си направи косата или да си купи нови обувки е най-добрият начин за всяка жена да повдигне самочувствието си и да укрепи имунната си система.

Идва нейният ред.

Младата журналистка от отдел „Наука“ е предвидила няколко теми. Първо представя тази за „лудата крава“.

— Правено е вече.

— Шапът? Да не забравяме, че избиват овцете с хиляди, за да не дават пари за ваксина!

— На кого му пука!

— Материал за спина? Милиони умират, а след като изобретиха тритерапията1, нещата заглъхнаха и никой не споменава за болестта.

— Точно така, вече не е модерна.

— Общуването между растенията с помощта на обонянието? Открили са, че някои видове дървета долавят разрушаването на близки до тях клетки. Тоест дървото чувства, когато някъде до него се извършва престъпление…

— Прекалено сложно…

— Самоубийството при младите? Тази година имаме дванайсет хиляди случая, без да броим сто и четирийсетте хиляди неуспешни опита. Създадена е дори асоциация в помощ на желаещите да сложат край на живота си, която се нарича „Изход“.

— Прекалено потискащо.

Тревога. Идеите, нахвърлени в бележника й, са изчерпани. Всички журналисти я гледат. А Тенардие изглежда се забавлява. Големите зелени очи във формата на бадем потъмняват.

Загазих я. Клотилд си отиде и освободи мястото на изкупителната жертва. Напълно безсмислено е да предлагам теми. Сега ще казва „не“ на всичко, само за да ме види как се провалям. Единственият начин да се измъкна? Да се съхраня като професионалист. Да не приемам отказите като лични поражения. Да намеря нещо, което да я принуди да каже „да“. Остава ми само една карта. Последната.

— Мозъкът — предлага Люкрес.

— Какво мозъкът? — отвръща началничката й, ронейки в чантата си.

— Материал за функциите на мозъка. За това как един обикновен орган успява да произвежда мисли.

— Малко неясно. Нужно е да се конкретизира.

— Смъртта на доктор Финшер?

— Кой ли се интересува от шахмат!

— Финшер беше свръхнадарен. Изследовател, който винаги се е стремил да разгадае как действа главата ни отвътре.

Шефката на отдела грабва чантата си и неочаквано изсипва съдържанието й на бюрото, осейвайки го с безброй неща — от червило до клетъчен телефон, без да броим чековата книжка, писалката, ключовете, флаконче със сълзотворен газ, лекарства в насипно състояние.

Младата журналистка продължава да се аргументира, смятайки, че докато не са казали „не“, „да“-то е все още възможно.

— Самюел Финшер се издигна светкавично в света на шахмата. Всички световни телевизии предадоха събитието. И ето че внезапно умира още същата нощ в прегръдките на топмодела Наташа Андерсен. Нямаме влизане с взлом във вилата. Били са само двамата. Никакви наранявания. Видима причина за смъртта — оргазъм.

Шефката на отдел „Общество“ е намерила най-сетне това, което търси. Пура. Разкъсва целофана и я помирисва.

— Мм… Наташа Андерсен е онази руса манекенка с безкрайно дълги крака и големи сини очи, която миналата седмица се появи на корицата на списание „Вела“, нали? Имаме ли нейни разголени снимки?

Художественият директор Олаф Линдсен, който досега си е драскал нещо в тетрадката, се събужда.

— Ами… Не. Въпреки скандалната си репутация, или по-скоро именно заради нея, тя никога не е позирала гола. Само по бански. Да кажем, най-много по „мокър бански“.

Кристиан Тенардие срязва края на пурата с мъничко ножче, сдъвква крайчеца и изплюва кафявото топче в кошчето за боклук.

— Жалко. Ами ако премахнем банския с компютъра?

— Ще си навлечем съдебен процес — категоричен е специалистът. — А доколкото си спомням, новите директиви на вестника са: „Само не съдебни разправии“. И без това сме изгубили много пари.

— Добре тогава, възможно най-разголената снимка по бански, мокър и леко прозиращ бански. Би трябвало да открием нещо такова.

Кристиан Тенардие насочва пурата си към Люкрес.

— Ми да, в края на краищата мозъкът може да се окаже подходяща идея. Би трябвало да се продава добре. Но трябва да наблегнете на неща, които ще бъдат интересни за хората. Любопитни факти. Практични неща. Например химичните реакции, извършващи се в мозъка по време на любовния акт. Хормоните, оргазмът, знам ли, такива работи.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Пустые земли
Пустые земли

Опытный сталкер Джагер даже предположить не мог, что команда, которую он вел через Пустые земли, трусливо бросит его умирать в Зоне изувеченного, со сломанной ногой, без оружия и каких-либо средств к существованию. Однако его дух оказался сильнее смерти. Джагер пытается выбраться из Пустых земель, и лишь жгучая ненависть и жажда мести тем, кто обрек его на чудовищную гибель, заставляют его безнадежно цепляться за жизнь. Но путь к спасению будет нелегким: беспомощную жертву на зараженной территории поджидают свирепые исчадья Зоны – кровососы, псевдогиганты, бюреры, зомби… И даже если Джагеру удастся прорваться через аномальные поля и выбраться из Зоны живым, удастся ли ему остаться прежним, или пережитые невероятные страдания превратят его совсем в другого человека?

Алексей Александрович Калугин , Алексей Калугин , Майкл Муркок

Фантастика / Боевая фантастика / Научная Фантастика / Фэнтези