Върховната тайна

Ами ако крайната цел на социалната активност е точно това — изискана храна, млади и хубави жени в елегантни рокли, весела музика? Защо трябва да сме винаги неспокойни? Защо да страдаме?

Изидор се е загледал в един учудващо спокоен мъж, който няма нито една бръчка. Епикурейството явно му се отразява добре. Мъжът е застанал до също такава ведра жена… Двойка без неудовлетвореност, без тревоги, която иска просто да се наслади на мига, забравяйки за другите места и другите времена.

Колко ли е приятно да не взимаш всичко присърце и да се възползваш от хубавите неща, без да обръщаш внимание на лошите? Но дали съм способен на това?

Двойката започва да танцува. И Изидор си казва, че двамата ще създадат деца, които също като тях няма да носят на раменете си тежестта на света. Поколения от спокойни хора.

Жером Бержерак се е приближил с бутилка „Дом Периньон“ в ръка. Сипва от нектара във високи чаши.

В този момент силен грохот разтърсва залата.

Входната врата е разбита, вътре нахлуват двайсетина младежи с черни кожени дрехи, черни каски на главите и черни щитове.

— Какво е това, някаква изненада ли? — пита Изидор.

Жером Бержерак се намръщва.

— Не. Това са Пазителите на добродетелта…

47.

Благодарение на интернет и на новия си бърз интерфейс Жан-Луи Мартен можа да види какво става с жена му и децата му. Достатъчно бе да се включи към камерите за наблюдение пред училището и пред работата на жена си. Бяха го изоставили, но той продължаваше да мисли за тях. „Забележителният човек“ прощава и все така обича семейството си. Почувства се ободрен, сякаш отново взимаше в ръце съдбата си.

Жена му Изабел бе споменала името на агенция, от която била наета блъсналата го кола. Станал експерт в сърфирането из интернет, Жан-Луи Мартен намери сайта на агенцията и откри номера на шофьорската книжка, а после и името на своя „убиец“: Умберто Роси, бивш лекар в „Света Маргарита“. Жан-Луи Мартен си каза, че светът е малък и че някои срещи са може би многозначителни. Но Роси бе напуснал. Потърси адреса му и установи, че вече няма дом.

Накрая го откри в полицейско досие, в което се изброяваха бездомниците. След като напуснал болницата, Умберто Роси постепенно съвсем пропаднал. Понастоящем бил истинска отрепка, която проспивала махмурлука си на плажа в Кан, когато полицията не го прибирала, за да го подложи на обезвъшляване и на принудителна дезинтоксикация. В досието се съобщаваше, че Роси държи нещата си под третата пейка покрай булевард „Кроазет“. Благодарение на една камера за наблюдение, а в Кан имаше предостатъчно такива, успя да изчака и да види бившия неврохирург, брадясал и въшлив, с бутилка евтино вино в ръка.

Жан-Луи Мартен добре разгледа скитника. Значи заради този нещастник не можеше да си служи с тялото си. Обзе го неудържимо желание да го унищожи.

Благодарение на могъществото на ума си, на който хилядите уебкамери по света служеха за очи, а ръцете на твърдите дискове, свързани с роботи — за ръце, знаеше, че е способен да убива. Можеше да премаже врага си с някоя автоматична врата. Можеше да скалъпи полицейско досие, в което да го изкара най-опасния извратен тип. Палачът беше на разположение на разрушителната воля на жертвата си.

Но една мисъл го възпря.

Притежавам свръхум, нужен ми е свръхморал.

Проведе дълъг разговор с Финшер. От диалога им излезе, че вероятно би било разумно да се обогати умът на Мартен с програма, предназначена за изкуствен интелект, която ще му позволи не само да мисли по-бързо и в по-голяма перспектива, но и да изработи „нов морал“ за човека на бъдещето.

Болният от LIS се спря на програмата, използвана от авиодиспечерите, за да избегнат самолетните катастрофи. Това беше най-съвършената и най-сигурната програма. След това Финшер и Мартен заедно програмираха компютъра, като качиха експертна система, която разбираше „човешките ценности“. Най-напред въведоха десетте Божи заповеди от Стария завет: „… не убивай, не кради, не пожелавай“ и пр.

Премахнаха обаче заповедите, свързани с подчинението на Бог. За момента понятието „Бог“ беше на границата на компетентността на компютрите. Заместиха го с ценностите, свързани с подчинението на човека.