Върховната тайна

И наистина, един дългуч се качва на една маса, помита всичко, което е поставено отгоре й и поздравява войските си.

— VADE RETRO SATANAS! — изревава той и насочва свития си юмрук към Миша.

Миша се е свил в един ъгъл, заобиколен от няколко охранители.

— Аз съм овчарското куче, появило се, за да ви хапе по прасците, защото всички вие сте заблудени. Овци, върнете се в овчарника — зове Гняв Господен, — тук ще се погубите. Удоволствието не може да бъде цел на живота! Единствената цел на живота е добродетелта. Ние сме Пазителите на добродетелта.

— Млъкни и се разкарай! Всеки може да прави каквото си иска — възразява му един от гостите.

— Дошъл съм да ви предупредя, преди да се изложите на още по-голяма опасност. Би трябвало да ми благодарите. Бих предпочел, разбира се, да не съм тук. Но изпълнявам дълга си.

— Изглежда, че шест процента от населението не успяват добре да синтезират невромедиаторите на удоволствието. Вината е в дефицита на допамин и норадреналин — въздиша Изидор.

Добродетелният трибун изрича отчетливо, като учител, който наставлява немирните си ученици:

— Спинът е първото предупреждение за онези, които се отдават на греха на похотта.

Той блъска една прегърната двойка.

— Лудата крава е второто предупреждение. То е за тези, които се отдават на греха на лакомията.

Хвърля във въздуха чиния с ястие.

— Скоро ще има още предупреждения. Бойте се от гнева Господен!

Няколко епикурейци изглеждат впечатлени от тази реч.

— Вас това май не ви тревожи — забелязва Люкрес, обръщайки се към милиардера.

— Нормално е на всяко действие да има и противодействие. Дори удоволствието е спорно понятие. Църквата се опира на чувството за вина и на страданията на мъчениците. Построила е катедралите си с парите на благородниците, които през 999 г., от страх пред новото хилядолетие, са бързали да си купят място в рая. Било е колосално богатство. Парите на страха от Апокалипсиса. Не са ги дали, за да могат хора като нас да се забавляват безнаказано. Вижте съвременното общество — то функционира само чрез забрани.

Мъжете в черно започват да чупят наред с дръжките на мотиките си.

Някои от епикурейците предпочитат да си тръгнат, други свалят саката си и грабват столове вместо оръжие. Двете групи — епикурейци и добродетелни — са се изправили една срещу друга.

По даден сигнал Гняв Господен се спуска срещу гостите на МАЕС, които размахват столовете си като копия с четири остриета.

— Каква е тяхната мотивация?

— Гняв Господен твърди, че е последовател на Ориген15. Античността явно присъства навсякъде — казва Изидор, не особено заинтересуван от битката.

— Кой е Ориген? — пита Люкрес.

Ориген е живял през III в. сл.Хр. и е бил епископ на Антиохия. Блестящ екзегет на Библията. Един ден потеглил към пустинята, за да срещне Бог. Но там нямало никой. Тогава заявил, че Бог не съществува и заживял в разврат. А след неколкомесечни крайности от всякакъв вид решил да даде на Бог втори шанс да се яви. Върнал се в пустинята и обявил, че най-после Го е срещнал. Тогава съставил списък на нещата, които пречат на човека да върви по Божия път. Така измислил „смъртните грехове“. Изброил шест, а по-късно Църквата добавила още един.

— Значи той е изобретил седемте смъртни гряха?

— Точно така. Накрая се кастрирал, за да не се поддава на изкушенията.

Доволен от краткото си експозе за този странен персонаж, Жером Бержерак рови в сладкишите и си взима шоколадови петифури.

— Кои бяха седемте смъртни гряха?

Изидор и Жером се опитват да си ги спомнят, но не успяват.

— Похотта и лакомията, за други не се сещам. Толкова е антиепикурейско да мислиш за тях, нали?

Юмручният бой е в разгара си. Мъжете в черно събарят на пода тортите с крем.

— Защо всичко приятно в живота се оказва или незаконно, или неморално, или се дебелее от него? — въздиша Люкрес.

— Може би иначе щеше да е прекалено лесно — предполага Жером Бержерак.

— Военните срещу хипнозата, реакционните студенти срещу удоволствието… Ами ако вашият Гняв Господен има пръст в смъртта на Финшер? В края на краищата Финшер е бил знаменосецът на епикурейците. Тези хора са имали мотив да действат срещу него. Ще ида да ги попитам…

— Вървете, аз ще ви гледам — насърчава я Изидор, като се настанява в стола си, сякаш е на представление.

Журналистката се отправя към мелето.

Изидор си взима петифури от чинията на Бержерак.

— Не се случва за пръв път — обявява безделният милиардер. — Понякога се питам дали този сблъсък не е организиран от Миша, за да внесе малко пикантност във вечерта и още повече да привлече епикурейците към каузата.

— Такъв ли е случаят? — пита журналистът с пълна уста.

— Не. Тези са истински активисти от Лигата на добродетелта.

— Изглеждат много решителни.

— Свойствено на нещастните хора е да не понасят другите да се забавляват. Те искат всички да са като тях. Страданието по-лесно се споделя от удоволствието.

Изидор и Бержерак се чукат, а Люкрес се е развъртяла в мелето с двата си вирнати пръста, които шибат и удрят. Заради обувките си на висок ток тя избягва широките движения с краката и се задоволява да раздава удари с колена.