Върховната тайна

Жан-Луи Мартен реши да разкаже за него на Самюел Финшер и да му обясни какво друго приложение биха могли да му намерят.

Доктор Финшер не схвана веднага, но след като разбра, даде израз на огромното си смайване.

— Поразително! — възкликна той.

Но веднага добави:

— Ако откривателят се е отказал да продължи изследванията си, значи се е досетил за потенциалния риск. Давате ли си сметка, Жан-Луи, за неговото значение?

Окото на Жан-Луи се раздвижи.

„То е равносилно на откриването на огъня, на ядрената енергия — може да топли, но може и да изгаря. Зависи как се употребява.“

58.

Люкрес Немрод се е уморила да удря по стените на шумоизолирания си затвор. Напада стъклото, до което се е добрала пипнешком. Опитва се да го откърти с нокти. Неуспешно.

Добре. Нищо няма да постигна. Солидна работа.

Да чакам.

Да поспя.

Но не може да заспи. Лежи в тъмното с широко отворени очи. Припомня си какво й е казал „Никой“: „Най-страшното, което може да се случи на мозъка, е да бъде лишен от храна.“

Трябва да мисли. Да настрои ума си така, че да работи, дори и навън да не се случва нищо. Да се съсредоточи върху разследването. Всичко опира до наглед простичкия въпрос: „Какво ни подтиква към действие?“ Простичък, но откриващ безброй перспективи…

Казва си, че списъкът от мотивации обяснява историята на човечеството отначало докрай.

Представя си първия пещерен човек. Бие се срещу някакво диво животно, нахапан е, ранен е, боли го, иска да се спаси и болката да спре, затова откъсва един клон, удря хищника — и открива оръдието.

По този начин, със задоволяването на първата потребност — спирането на болката, човекът е направил първата си крачка напред. По-късно той бяга през полето, защото се страхува да не бъде нападнат от други хищници. Задава се буря. Пада нощ и го обгръща мрак. Тогава се приютява в някоя пещера — и открива убежището. Задоволява и втората потребност — надвива страха.

И още: жаждата. Открива извори. Чувства глад. Тръгва да ловува и да бере плодове. Умората го надвива. Измисля постелята и огъня, за да държи хищниците на разстояние от пещерата, в която спи през нощта. Третата мотивация — задоволяването на елементарните потребности, свързани с оцеляването.

Тук именно нещата се преобръщат. От потребностите преминава към желанията. Воден от „желание“ за удобство, човекът излиза от пещерите, строи колиби, къщи, превръща се в архитект. От „желание“ за повече простор води войни и заграбва съседските територии. От „желание“ да не се уморява толкова, докато си търси храна, става земеделец. От „желание“ да си спести умората от разораването на полето, изобретява ралото, теглено от биволи. (В „Енциклопедия на относителното и абсолютното познание“ Люкрес е прочела, че буквата „а“, с която започва азбуката, изобразява в повечето древни езици обърната биволска глава. Биволът е първият енергоизточник, тоест той е родоначалникът на цивилизацията.) След биволите идват конете, по-късно — моторите. Значи четвъртата мотивация е задоволяването на вторичните нужди от удобство.

Какво следва по ред в списъка? Петата мотивация: дългът. Дълг към учителя — двайсетте години, прекарани в училищните стаи. Дълг към семейството — бракът. Дълг към отечеството — данъците. Дълг към началниците — предприятието. Дълг към правителството — гласуването.

А за да осигурим отдушник, в случай на пренапрежение — шестата мотивация: гневът. Гняв, породен от нуждата за справедливост. Постепенно благодарение на гнева се учредяват съдилища, появяват се съдии, полиция, които насочват този гняв, за да не се превърне в обществен разрушител. А когато не успяват, гневът предизвиква революциите.

Седма мотивация: сексът…

Замисля се. Казва си, че системата й за класифициране на мотивациите не е нито хронологично обоснована, нито се развива по възходяща линия. В наши дни подредбата на тези лостове зависи от свободната воля на индивида. В началото сексът е бил първична мотивация за възпроизвеждане на рода. Би трябвало да го сложим почти веднага след жаждата, глада и съня. Представлявал е потребност. Едва по-късно се превръща в желание. „Желание“ за увековечаване на собствения вид. „Желание“ да се остави следа от пребиваването на Земята. С времето тази основна енергия отново се превръща в нещо друго. Разраства се. Сексът става начин на съблазнявано, както и на разбиране на другия пол. „Желание“ за успокоение, „желание“ за докосване, за ласки, което вече надхвърля границите на „желанието“ за възпроизвеждане на рода. Просто нужда от общуване. Може би е съпоставим с древния рефлекс на големите маймуни, които се сдобряват, като се пощят взаимно.

Дали ласката може да се счита за пълноправна мотивация? Не. Просто удобство, предразполагащо към секс…

Докато размишлява, Люкрес разтрива пръстите на краката си, което й се отразява много добре.

Ласката.