Върховната тайна

Един инцидент бе позволил да бъде открита Върховната тайна, една договореност бе забранила разпространението й, а едно случайно разследване му помогна да се запознае със същността й.

Въпреки това не знаеше всичко докрай.

За целта задейства по-конкретни програми-търсачки, които се разровиха из всички болници, лаборатории и университети по света. Всяка верига има слабо място, разсъждаваше той. Все трябва да има няколко десетки души в света, които са били близки с откривателя на Върховната тайна. От тях все ще се е намерил един, който да е нарушил договора. Може би асистент или секретарка. Или човек от обкръжението на откривателя. Приятел по чашка, на който е доверил тайната си в даден момент. Или любовница, пред която е искал да блесне.

Дори в научната сфера няма вечно табу.

По-решителен от всякога, Жан-Луи Мартен четеше всичко, гледаше всичко, проверяваше всичко. Атина от своя страна правеше същото, но стократно по-бързо.

Всеки документ, всичко, което преминаваше пред екрана на камерите от мрежата или на камерите за наблюдение и което би могло да има и най-бегла връзка с Върховната тайна, бе прочетено и складирано.

Ще открия слабото звено, казваше си той.

60.

Люкрес крещи.

Как да не полудее в мрака? През ума й преминават всички моменти, в които се е страхувала от тъмнината. В подземието на сиропиталището, когато джобното й фенерче угасна. Как се развика само! Когато играеше на „сляпа баба“ с вързани очи. Очите са източник на толкова много информация! Самата светлина представлява наркотик. Тя е първото усещане след излизането от корема на майката. Чак след това идва ред на въздуха. А след като сме опитали и двете, повече не можем да спрем. Раждането й не бе преминало леко. Главичката й се бе заклещила. Хипнозата й позволи да си го припомни… Мозъкът има огромни възможности. Той единствен съдържа всички обяснения. Всички илюзии. Всички пълномощия.

Човешкият мозък е най-сложното творение във вселената.

В „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“ е прочела едно изречение, върху което не е престанала да мисли: „Реалността е това, което продължава да съществува, дори след като сме престанали да вярваме в нея.“ Следователно нищо не пречи да се създаде една временна реалност.

Спомня си и един текст на руския дисидент Владимир Буковски, който разказва, че за да издържи на мъченията, си представял мислено как строи „виртуалната“ си къща. Когато болката ставала непоносима, той се оттеглял в нея и никой не можел да го засегне.

Силата на мисълта. След като е помагала на затворниците в Гулаг, значи ще помогне и на мен.

Люкрес Немрод затваря очи.

Забравя какво й се е случило.

Забравя къде се намира.

Заема се да строи в ума си своята идеална къща. Нещо повече — строи замък. След като въображението не познава граници, най-добре да се възползва от това. Като начало мислено проектира двореца си, след което изкопава основите. Сетне иззидва стените с дялани камъни. После идва ред на вратите, на прозорците, на покрива. Прави външни и вътрешни цветни градини. В средата на големия двор изкопава малък басейн.

А сега — обзавеждането. Зимни градини с изглед към двора, за да има много светлина за растенията, а отвън да не се вижда нищо.

Много декоративни растения. Японски мебели от ценно дърво, предварително лакирани с меден восък, боядисан в черно.

След това нарежда паркета, разстила ориенталските килими в стаите, предназначени за приятели, избира тапетите от плат.

Мозъкът й най-сетне работи на пълни обороти.

61.

Компютърът му беше непрекъснато включен.

Обзет от нетърпението на откривателя, Жан-Луи Мартен сам си създаде търсачки, способни да измъкнат и най-малката информация от мрежата.

Атина, неодушевена доброжелателка и всемогъща помощница, бдеше над него.

Започна да копира малки програми, които пригаждаше за своите цели. В памет на Одисей кръсти компютърните си агенти „моряци“. Всички тези „моряци“ се впуснаха да търсят не Итака, а Върховната тайна.

Програмите, задействащи „моряците“, бяха от последното поколение изкуствен интелект, тоест бяха способни да се възпроизвеждат и да се усъвършенстват, за да достигнат набелязаната цел. Първото поколение „моряци“ се разпръсна произволно по мрежата, на лов за данни. После без никаква човешка намеса стотината „моряци“ обобщиха постигнатото и излъчиха петимата, добрали се до най-добри резултати. Другите изчезнаха, а на победителите бе разрешено да се възпроизведат. Ето как се появиха стотици подобни, по-високоспециализирани програми в областите, в които се бяха отличили.

За създаването на „моряците“ Жан-Луи Мартен бе взел пример от дарвинизма — селекция на най-добрите, насърчаване на най-силните, помощ на най-даровитите и освобождаване от всички некомпетентни.