Върховната тайна

Робер изглежда най-спокоен. Тя долавя това с кортекса си, но сега пък рептилоидният й мозък е вече напълно изваден от строя и е прехвърлил пожара, подпален от невромедиаторите, на лимбичната система.

Гърлото й гори, от очите й текат водопади от сълзи.

Трябва да овладея мозъка си. Няма да се проваля заради някакъв гъдел!

Но и мисълта й е затруднена. Някаква част от кортекса й е готова да се подчини на нуждата от безкраен смях.

В края на краищата, да умреш от смях е хубава смърт.

Люкрес се опитва да се отскубне и бясно се мята в ръцете на лудите.

Друга част от кортекса решава, че е необходимо спешно да намери място за отстъпление на мисълта й. Място, което да не е в плен на гъдела.

Да намеря начин да се измъкна оттук, светва надпис с едри букви на таблото на тази Главна квартира.

Да се сетя за нещо тъжно.

Кристиан Тенардие.

В тилното зрително поле изниква високомерната и самодоволна физиономия.

Най-сетне престава да се кикоти.

Притеснен от това, че е изгубил властта си над нея, Люсиен хваща другия й крак.

Люкрес не помръдва.

Болните се отдръпват, учудени да видят как някой подчинява разума си. Да запазиш разсъдъка си в такъв момент е нещо, което дълбоко ги впечатлява. Люкрес използва момента, за да се откопчи, разблъсквайки изненаданите и колебаещите се.

Но ето че Робер натиска звънеца на алармата.

85.

Фройд успя да прогони всички мъжки екземпляри. Мотивиран от лоста, той нарани сериозно немалко свои събратя, а жестокостта му впечатли другите достатъчно, за да се държат на разстояние. Без да бърза, Фройд хвана новия вид ключалка и освободи резето. Затвори след себе си, за да не го безпокоят конкурентите, незапознати с възможностите на лоста.

ЛОСТЪТ…

Фройд стигна до едно място, където се наложи да се „сплеска“, за да продължи напред.

Финшер се удивляваше на находчивостта на опитното животинче.

— Превръща се в гений — отбеляза той.

„Мотивиран е — добави Мартен. — Изпитанията го принуждават да проявява нови способности.“

— Прав си. За да се придвижи колкото се може по-бързо, той внимава повече, съобразява по-бързо. Дендритите са възбудени и мрежата от неврони става още по-сложна, за да откликне на мозъчната свръхактивност.

„Върховната тайна те прави по-умен.“

86.

Люкрес бяга. Стига до спално помещение, което се оказва без изход.

Край.

Но две ръце я повдигат и я придърпват към някакъв отвор, прикрит в една фреска, рисувана по картина на Ван Гог. Отворът бързо се затваря. Озовала се е на един таван.

Насреща й стои стройно тъмнокосо момиче с големи черни блестящи очи. Няма избор, налага се да й се довери. Преследвачите й се намират отдолу.

— Казвам се Ариан. Искате да избягате, нали?

Тя дочува стъпки. Преследвачите се отдалечават.

— Може и така да се каже.

— Аз се колебая.

— Ами, докато решите какво искате да правите… — отвръща журналистката, насочвайки се към отвора.

Но онази я задържа за ръката. Натиска един ключ и таванът се облива в светлина.

— Вярвам в знаците. След като сте се оказали на пътя ми, тогава трябва да тръгна.

Ариан се доближава със заговорнически вид.

— Не съм луда вече. Оздравях, но те не са забелязали.

Тръгва пред Люкрес по пътя към свободата, но таванът става все по-нисък и скоро са принудени да се придвижват на четири крака.

87.

Фройд се изкатери през поредния отвор и се озова в коридор от изкуствена материя.

88.

Двете млади жени се промушват през едно прозорче, което излиза на покрива. Оттам се спускат по улука.

— Извън укреплението ли отиваме?

— Финшер разшири болницата, тъй като бе станала прекалено тясна. Болните спят в помещенията, които видяхте, но работят в новите пристройки, разположени извън форта.

Двете тичат между дърветата, като се оглеждат, за да са сигурни, че никой не ги следи. Евкалиптовата алея, Фазановата пътека и ето че се озовават пред голяма модерна сграда, скрита от дърветата. Вратата е блиндирана, над входа са монтирани две видеокамери.

— Къде се намираме?

— Пред ателието на параноиците.

Ариан поздравява с превземки камерата вляво от нея и след няколко прещраквания на металните ключалки вратата се отваря.

Вътре Люкрес открива стотици плотове, на които болните работят на компютри и на разни сложни машини.

— Параноиците толкова се страхуват да не ги нападнат, че постоянно изобретяват суперусъвършенствани охранителни механизми. Това бе великата идея на Финшер — да оползотвори психологическите странности на болните.

Силно впечатлена, Люкрес оглежда хората наоколо, страстно заети с чертежите на сложни машини, и разбира, че движени от натрапчивите си мисли, те са много по-полезни и мотивирани от всеки друг „нормален“ трудещ се.

— Те не работят заради парите. Не работят за пенсия. Не работят за слава. Работят, защото това им доставя най-голямо удоволствие.

Люкрес открива и нещо, което й изглежда направо неуместно — всички се трудят с усмивка на уста. Някои си подсвиркват или си тананикат весело.