— Финшер казваше: „Лудостта е разбеснял се дракон, пораснал в главите ни. Ние страдаме, защото се мъчим да убием натрапника. А вместо да го убиваме, ще бъде по-умно да го използваме, като го яхнем. Така ще ни отведе много по-далеч, отколкото можем да си представим.“
Ариан повежда Люкрес между редиците. Пациенти с най-разнообразни изражения са се навели над чертежи с различни размери, изпъстрени със сложни формули.
— Тези пък са аутисти. Малцина знаят, че някои от тях са изключителни в изчисленията. Докато ние пресмятаме, използвайки предимно краткосрочната си памет, те си служат и с постоянната памет. Те определят и изчисляват габаритите на машините.
Аутистите ги поздравяват мимоходом и веднага потъват в научните си пресмятания.
После двете отиват на едно място, където хора в снежнобели престилки и лампи на челата като на зъболекари работят над малки модели на машини.
— Маниаците сглобяват машините, проектирани от параноиците и изчислени от аутистите. Те наистина са изключително старателни. И съвършено точни.
Изплезили езици, мъже и жени сглобяват пластмасови и метални части, като многократно проверяват дали подредбата е съвършена.
— След това пак идва ред на параноиците, които се занимават с изпитанията на материала. За тях не съществува излишно изпитание. Затова отчитаме 0,0001% некачествен материал. Световен рекорд.
Болните оглеждат под лупа всяка част, проверяват безгрешната работа на маниаците и подлагат на тестове здравината на сглобките.
— За какво служи всичко това? — осведомява се журналистката, прихлупвайки две парчета от вечерната си рокля, за да не привлича излишно внимание върху бедрата си.
— Тези машини се продават. Изнасяме ги по целия свят. Носят пари, много пари. Не сте ли чували досега за жилищните охранителни системи „Крейзи Сикюрити“?
— Крейзи…
— На английски означава „луд“. Никой не може да каже, че мамим клиентите — разхилва се Ариан.
Люкрес наблюдава група параноици, въоръжени с оптически мерници. С помощта на лазерен лъч те пробиват микроскопично гнездо, в което наместват миниатюрен електронен елемент.
— Смътно ми напомня нещо. Май че съм виждала някаква реклама във вестник. „Крейзи Сикюрити — сигурност в дома ти“. Така ли беше?
— Точно така. Всички изделия на „Крейзи Сикюрити“ се правят на остров Света Маргарита.
Ариан показва един сектор, в който машините се сглобяват от маниаци и се подлагат безброй пъти на проверки от параноици. После се опаковат в многопластови найлонови торби и се редят в специални подсилени кашони.
— Финшер успя да издигне пристройките благодарение на приходите от продажбите на системите „Крейзи Сикюрити“. Това е положителен омагьосан кръг. Колкото повече произвеждаме, толкова по-богати ставаме; колкото сме по-богати, толкова повече ателиета строим за болните и толкова повече произвеждаме.
— Но те работят безплатно?
— Парите не ги интересуват. Искат единствено да покажат способностите си. Ако им предложим да си отдъхнат, има опасност да станат агресивни!
Люкрес гледа ентусиазираните пациенти, които работят усърдно и непрекъснато обмислят как по-добре да изпълнят задачата си. Хрумва й мисълта, че Финшер може би е открил нов вид труд — „мотивирания труд“.
Независимо от надвисналата опасност, Люкрес продължава да стои в ателието и да наблюдава.
— Работят само тези, които желаят, и в областта, в която желаят — уточнява Ариан. — Но на практика всички са желаещи. Дори настояват да се трудят по-дълго. Мърморят, когато стане време за лягане. И мога да ви уверя, че успехът на „Крейзи Сикюрити“ не е случаен. Никой нормален работник не е способен на толкова висока ефективност. Параноиците са добавили множество допълнителни елементи към охранителните системи. Кабелите са двойно осигурени, така че в случай на повреда механизмът да продължава да действа. Чупливите елементи са поставени в стоманени черупки. Забелязахте ли мъничките дупчици отстрани? Те са допълнителни детектори на удар, които дори не са указани върху апарата. Поставят ги единствено от чувство за професионален дълг. Ах, ако хората знаеха, че системите, които ги охраняват, са дело на така наречените „луди“!
Люкрес разглежда най-различни охранителни системи — за автомобили, за къщи, за вили, за лодки. Вдясно от нея, на етажерките, са наредени като за парад градински джуджета с инфрачервени очи. По-нататък — изкуствени дървета с камери вместо плодове. Скулптури, наблъскани с детектори. Авторадиа с дигитален код. Автомобилни волани, способни да убиват с електрически удар. Детектори, които улавят чуждо присъствие, възприемайки топлинните вълни.
Истински склад на шпионска армия.
Очевидно, Ариан не споделя напълно възхищението й.
— Те създадоха охранителната система на болницата — обяснява тя. — Това обяснява липсата на пазачи. Сега се знае, че е невъзможно да избягаш от острова, след като всичко се следи от детекторите, създадени от параноиците.
Люкрес се чувства леко уморена.