Върховната тайна

— Именно затова ви доведох тук — добавя Ариан. — В епицентъра на циклона човек е най-добре защитен.

Тя дърпа за ръкава един рижав мъж, който непрекъснато примигва с очи, в плен на всемирен страх. Той подскача.

— Пиеро, можеш ли да ни покажеш как се изключват вашите системи, ако обичаш?

— Надявам се, че няма да тръгнеш да бягаш, нали? Да не би да се опитваш да ме измамиш?

Объркана, Ариан смотолевя нещо.

Люкрес бързо се досеща какво трябва да направи и хваща Пиеро за ръката.

— Вие сте прав. Лъжат ви, мамят ви. Всъщност положението е много по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед.

Веднага други параноици, които поради заболяването си са придобили много по-остър слух от нормалното, се приближават и застават в кръг.

— Срещу вас има заговор — скалъпва лъжата Люкрес.

Рижавият запримигва два пъти по-бързо и свива юмрук.

— Знаех си аз — гневи се друг параноик, застанал зад него. — Не беше нормално всичко това. Бе прекалено хубаво, за да продължи в същия дух.

— Те са убили Финшер. Това е убийство — шепне Люкрес. — После ще убият всичко живо в „Света Маргарита“. Защото отказват да признаят качествата ви и да преосмислят методите си. Успехите на „Света Маргарита“ ще ги принудят да признаят, че вие, така наречените „луди“, сте по-способни от другите.

— Лудите? Има ли луди тук? — пита един обидчив параноик.

— Много добре знаеш, че нашите врагове ни наричат така! — отговаря друг.

— Срещу нас има заговор! Знаех си аз — твърди най-близкостоящият от тях.

Мълвата вече е плъзнала навсякъде, всички са преустановили работа.

— В укреплението има предатели, те ще ви изтребят до един — продължава Люкрес. — Аз съм журналистка, тук съм, за да разкрия пред читателите, че това, което правите, буди възхищение и че трябва да бъдат спрени враговете ви, преди делото на Финшер да бъде провалено.

Болните ръмжат от негодувание.

След като разпалва гнева им, Люкрес успокоява топката.

— Успокойте се. Още не е дошло времето. Нужно е да действаме дискретно. Трябва да изляза оттук, за да доведа помощ. Помогнете ми и се правете, че не сте в течение на нещата, а после ще ги надвием с изненада.

Пиеро, който изглежда е водач на параноиците, незабавно отвежда двете жени в съседната стая.

— Това тук е централата — обяснява им той. — Тук постъпват информациите от всички камери за наблюдение. Тези двайсет души следят стотиците екрани и не оставят нищо да им се изплъзне от погледа.

Пиеро дава знак на двайсетте дежурни, че всичко е под контрол.

— За начало ще прекъсна алармената инсталация — заявява той.

Завърта някакви бутони.

— След което ще включа разузнавателната система на другия край на острова. Така ще ги забавя за известно време, понеже ще започнат да ви издирват в грешната посока. После ще изключа всички детектори в този район. Ще трябва да вървите на юг. След което ще се хвърлите в морето и ще доплувате до остров Свети Онора. Цистерианците от манастира ще ви помогнат да се доберете до Кан. Няма да е трудно. Минете през покрива за по-сигурно.

Пиеро се обажда по телефона, регулира някакъв екран, чука по клавиатурата и с жест им показва, че пътят е чист. Люкрес го наблюдава с тревога. Накрая болният натиска една ръчка и отгоре се спуска автоматична електронна стълба. Ариан и Люкрес се покатерват по нея.

89.

Мишката се изкачи по стълбичката.

Там бе най-трудното място — бръснарските ножчета. За да продължи да върви напред, Фройд трябваше да се нарани, но той, изглежда, не чувстваше болката. Привличаше го осветеното лостче. Подхлъзна се и падна. Отново се изкатери. Отново се подхлъзна.

90.

Ариан и Люкрес пълзят по покрива на сградата на параноиците и се порязват на парчетата стъкло, нахвърляни там от съображения за сигурност. Двете момичета се приземяват насред малка горичка и хукват към южния бряг на острова.

Изкатерват се по скалите и стигат до върха на една отвесна канара.

— Какво правим сега? — пита разтревожена Ариан.

— Ще се наложи да скачаме в морето — решава Люкрес. — От тази страна ми се струва лесно, ще можем да избегнем скалите. Но трябва добре да се засилим, за да не се натъкнем на някоя издатина.

Двете се навеждат да видят морето, което, на двайсетина метра по-долу, се блъска в каменната дантела.

— Зави ми се свят. Никога няма да успея да скоча.

— И на мен ми се зави свят, ако това ще ви успокои. Въпрос на внушение. Не поглеждайте надолу и скачайте без много-много да му мислите.

Ариан и Люкрес тъкмо се готвят да скочат, когато от един високоговорител, монтиран в градинско джудже, прозвучава заповед.

— Върни се, Ариан! Ако не се върнеш веднага, никога няма да узнаеш Върховната тайна!

Младата жена се стряска.

— Каква е тази Върховна тайна? — пита Люкрес.

— Абсолютната награда — й отговаря другата с тревога в гласа.

— Върни се, Ариан, и върни „гостенката“.

Ариан изглежда объркана.

— Абсолютната награда… Не може ли да ми обясниш по-подробно?

— Има нещо, което се нарича Върховната тайна и което, казват, било най-прекрасното нещо на света. Най-силното. По-силно от всякакви мотивации, амбиции, по-силно от всякакви наркотици. То е нирваната. То е трансценденталният опит.