Върховната тайна

— Те никога нямат проблеми. Вие сте първият „проблем“, с който се сблъскват от векове насам. Свети Онора е място, на което са спестени световните неразбории. Да не забравяме, че по телефон се приказва, а те са дали обет за мълчание.

— Логично, трябваше да се сетя.

— Не искат да бъдат изкушавани от шумотевицата навън. Тук няма телевизия, нито интернет, нито радио, няма жени. С една дума — истинско спокойствие.

Гняв Господен си придава полупрезрително, полувесело изражение.

— Предполагам, че все пак имат факс, за резервациите.

Монахът клати утвърдително глава.

Гняв Господен снизходително повдига рамене, сякаш за да покаже, че след този последен каприз младата жена неминуемо ще се вразуми.

— Напишете им нещо и те ще го изпратят.

Тя написва бележка на Изидор и му обяснява къде се намира. На листче записва номера на телефона и името.

— Докато чакате, можете да отидете да обядвате в трапезарията — предлага Гняв Господен и я повежда към мястото.

— Ами вие, какво правите тук?

— Търся усамотение. Всеки месец се оттеглям за три дни, за да си направя равносметка и да поживея на спокойствие. Това място е свещено. Знам, че имаме различни убеждения, но тук сте в безопасност, повярвайте ми. Насилието остава извън оградата.

Стигат до трапезарията. Привършили с молитвата, монасите са насядали около дълга маса. Обръщат се да видят младата жена.

Тя е.

Усмихват й се мило.

Тя пристъпва невъзмутимо, без да обръща внимание на следящите я погледи. Гняв Господен я настанява на една дъбова пейка. Покрай тях се разменят канички с мляко, купички с овесени ядки и с мед. Люкрес наблюдава лицата и се пита какво е довело тук тези мъже.

— Не прибързвайте с преценките си, госпожице, те са порядъчни хора. Оставете настрана архаичния им вид, вижте в тях хора, решили да излязат от играта, защото е била непосилна за тях. Те са щастливи по свой начин. А и кой в днешно време може да заяви, че е щастлив?

— В Евангелието се казва: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.“

Той оставя намека без отговор.

Тя изгълтва млякото и овесените ядки с отвращение, но е толкова гладна след мъчителното плуване до острова, че не смята да придиря.

— Какво крояхте в болницата? — пита Гняв Господен.

— Направили са изключително откритие, може би нов вид наркотик, който им позволява да манипулират човешкия мозък.

Но Гняв Господен като че ли е изгубил интерес към обясненията й и се впуска в дълга тирада.

— Това е проблем на съвременността — след като хората вече нямат изповедници, психотерапевтите са се нагърбили с успокоението на душите им. Но какво могат те? Само да изчистят чувството им за вина. И съвсем случайно клиентите винаги имат право. Според тях виновни са неизменно другите — обществото, роднините, приятелите. Вършат това, което им доставя моментно удоволствие, без да се замислят за злото, което причиняват. Сетне търчат при психотерапевта, за да получат потвърждение за правотата си.

Предводителят на Пазителите на добродетелта свива юмруци.

— Затова ли нападнахте МАЕС?

— Не, онези са нещо друго. Те са покварени — отвръща той. — Ако движението им се разрасне, ще се превърнем в упадъчно общество, каквото видях в Патая, на остров Тайланд. Чували ли сте за Патая? Курортен град на южния бряг на острова. На младини бях там на туристическо пътуване и изживях страхотен шок. Представете си град, голям колкото Кан, изцяло посветен на удоволствията. Навсякъде проститутки, хазарт, боксови мачове без правила, алкохол, дрога. Четиринайсетгодишни момичета, които продават телата си не за час или за нощ, а за година, та дори и за десет, на мерзки перверзни типове. С очите си видях директни чартърни полети на самолети, наети от висши чиновници. Видях тринайсетгодишни момчета да практикуват тайландски бокс, намазали телата си с обезболяващи помади, за да не чувстват толкова силно ударите. Те умират едва петнайсетгодишни вследствие на вътрешни кръвоизливи, причинени от жестоките удари. Видях стриптийзьорки да отпушват бутилки кока-кола с интимните си части. Други вкарват жива змия в тялото си. (Люкрес изтръпва от погнуса при тази мисъл.) Това ли е бъдещето, което желаем за човечеството?

Гняв Господен й досипва овесени ядки, които тя изгълтва несъзнателно.

— Не всички хора са такива. Възпитавали са ни да не се поддаваме на първосигналните си импулси. Защото в противен случай целият свят ще стане като вашата Патая — заявява Люкрес.

— Клубът на епикурейците привлича все повече последователи. Което е още по-печално, тъкмо защото истинският Епикур е защитавал простите удоволствия и е издигал в култ духовния начин на живот.

— Известно ми е — Декарт не е картезианец. Епикур не е бил епикуреец — отвръща тя с уста, пълна с овесена каша с мед.

— Лукреций, вашият съименник и ученик на Епикур, който съчинил биографията на учителя си, му приписал максимата „Опитай всичко“. Защото самият Лукреций се е стремял единствено към житейските наслади.

— А вие сте последовател на Ориген, така ли беше?

— Ориген е бил прочут тълкувател на Библията и на Евангелието, един смел мъж, който държал на убежденията си.