Читаем Върховната тайна полностью

— Как успяхте да ме откриете, Изидор?

Изидор разтрива краката й през чорапите.

Приятно ми е, като прави това.

— Изтърканият трик на мобилния телефон. Понеже го оставяте на вибрация, знаех, че звъненето няма да предупреди похитителите ви. Трябваше само да се обадя на телефонни услуги и по метода на триангулацията да пресметна ъглите на трите клетъчни предавателя, които отговориха на обаждането ми, за да определя местоположението ви — болницата „Света Маргарита“. Полицията не искаше да се меси. Тогава се обърнах към тук присъстващия наш приятел, за да ни заеме въздушното си превозно средство.

Милиардерът с гордост показва въздушния им кораб.

— Това не е превозно средство, а Мими!

Люкрес вдига поглед и с ръка на очите разпознава лицето на Самюел Финшер върху издутия от горещия въздух балон. Дори да искаше да забрави обекта на разследването си, гигантското лице на жертвата бе тук, за да й го припомни.

— Хиляди благодарности, господин „безделен милиардер“!

Жером Бержерак поглажда мустаците си.

— Все по-малко безделен благодарение на вас, скъпа Люкрес… Късметлийка! Приключенията. Най-силната мотивация. Рискът. Преодоляване на препятствията. Раздаване на правосъдие. Надявам се, че си давате сметка за късмета си?

— Понякога това си има своите дребни неудобства — въздиша тя, смучейки драскотината на ръката си, причинена от скалите по време на падането.

Той й подава сандвич, направен от средата на хляба и тънки парчета бяло пилешко месо, майонеза, кръгчета домат, краставица, листа от маруля, сирене чедър, кисели краставички. Тя изведнъж си дава сметка, че от началото на разследването е яла каквото й падне и когато й падне.

— Да имате случайно цигара?

— Забранено е да се пуши в балон. Заобиколени сме от леснозапалими неща.

Изидор оглежда с бинокъл повърхността на морето. Там долу Умберто се изправя и поглежда към тях, като се държи за главата.

Люкрес хвърля поглед към коша на балона, върху който е изписано името „Мими“ сред гирлянд от лаврови клонки.

— Къде е кормилото?

— Това не е дирижабъл. Когато летите с балон, не знаете предварително къде ще се приземите. Оставяте се на вятъра. За настоящата мисия обаче поставих този модифициран мотор за скиджет, за да ви открием по-лесно. Благодарение на него успяхме да се задържим точно над вас и пак с него ще се върнем на брега.

Натиска стартера, за да задвижи мотора, но успява само да го накара да се „разкашля“.

— Сега не е моментът да ни правиш номера!

Жером напразно се бори с машината.

— Ето че пак станахме най-обикновени въздухоплаватели — обяснява той с примирение. — Единственото, което можем да сторим, е да се издигаме и да слизаме, докато попаднем в някое въздушно течение. Доста хазартно, нали? Докато изчакваме вятъра, който да ни понесе към твърда земя, да вдигнем тост за екстремната спасителна операция. Всичко е добре, когато свършва добре.

Той отсича гърлото на една бутилка с моряшка сабя и им подава чаши.

— Предлагам да обявим приключението за поредната мотивация — предлага Изидор.

— Не — възразява Люкрес, — не можем да го поставим в мотивациите. Приключението е свързано с четвъртата мотивация: върши нещо, не скучай. Впрочем аз добавих една нова мотивация, десетата — религията. Религията може да мотивира по-силно от секса и наркотиците.

— Приключението има по-голяма притегателна сила от религията — възразява Бержерак. — Вижте само колко монаси захвърлят расото и се впускат в околосветски пътувания, не съм ли прав?

Изидор подава на спътничката си нов бележник и изважда джобния си компютър. Чука по клавишите с два пръста и добавя към своя списък на основните мотивации: 10 — религията, и 11 — приключенията.

Люкрес явно не е доволна.

— Не претендирам, че списъкът е изчерпателен — признава Изидор. — Да кажем, че с негова помощ сме в състояние да проследим развитието на индивида. В началото той мисли как да премахне болката — напиканото бебе плаче, защото кожата му е раздразнена; после мисли как да накара страха да изчезне — детето се страхува от тъмното и плаче; по-късно пораства и дава знак, когато е гладен, а и когато му се играе. Още по-късно му се иска да има добри оценки в училище и да разбие носа на тоя, който му е задигнал топката през междучасието. Като юноша има желание да целуне момичето, с което седи на един чин, и да хвърля бомбички. Като зрял човек може би ще се насочи към приключенията или към религията. Проследявайки мотивациите, ние проследяваме не само човешката история като цяло, но и житейския път на всеки от нас. И ако вие, Люкрес, сте права, че след дрогата човек може да бъде привлечен от религията, Бержерак също не греши — след религията човек може още по-силно да бъде привлечен от приключенията с голямо „П“. Нека отбележим и двете.

— Приключението е върхът — припомня милиардерът. — Свиването на сърцето, което изпитахте преди малко, когато забелязахте котвата. Сигурно е нещо невероятно.

— Не знам. В такъв момент човек не анализира чувствата си. Мисли само как да спаси кожата.

Милиардерът я поглежда с нежност, поглаждайки мустаците си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Пустые земли
Пустые земли

Опытный сталкер Джагер даже предположить не мог, что команда, которую он вел через Пустые земли, трусливо бросит его умирать в Зоне изувеченного, со сломанной ногой, без оружия и каких-либо средств к существованию. Однако его дух оказался сильнее смерти. Джагер пытается выбраться из Пустых земель, и лишь жгучая ненависть и жажда мести тем, кто обрек его на чудовищную гибель, заставляют его безнадежно цепляться за жизнь. Но путь к спасению будет нелегким: беспомощную жертву на зараженной территории поджидают свирепые исчадья Зоны – кровососы, псевдогиганты, бюреры, зомби… И даже если Джагеру удастся прорваться через аномальные поля и выбраться из Зоны живым, удастся ли ему остаться прежним, или пережитые невероятные страдания превратят его совсем в другого человека?

Алексей Александрович Калугин , Алексей Калугин , Майкл Муркок

Фантастика / Боевая фантастика / Научная Фантастика / Фэнтези