Върховната тайна

Умберто тъкмо се готви да се измъкне през един от изходите, когато насреща му изскача Бержерак. Морякът сменя посоката, но сега е ред на Люкрес да му прегради пътя. Остава трети изход — през тоалетните. Изидор, Бержерак и Люкрес са по петите му. Тримата едновременно излизат на някакъв двор, пълен с боклукчийски кофи. Умберто се е спотаил зад една от тях. Изважда револвер и без колебание стреля срещу тях.

Милиардерът се провиква отдалеч:

— План номер две! План номер две!

— Какъв е този план номер две? — любопитства Люкрес.

— Слушайте, Люкрес, не питайте мен — с тези бели полета в паметта ми дори не си спомням, че е имало план номер едно.

Люкрес на свой ред вади револвер и докато се прицелва по посока на Умберто Роси, прошепва на колегата си:

— Мислих за белите петна в паметта ви — казва тя. — Смятам, че мозъкът ви ги предизвиква с цел да се предпази. Толкова сте чувствителен, че би се отразило на работата ви, ако си спомняте за всичко, което не е наред. Без значение дали се отнася до света или до личния ви живот. Имате нужда да забравите миналите и настоящите жестокости. Поради тази причина мозъкът ви се е принудил да прибегне до тази доброволна амнезия.

— По-късно ще поговорим за това — отвръща Изидор.

Умберто се изплъзва. Те хукват подире му. Той отново стреля и те отново се крият зад един ъгъл. Умберто свива в една съседна уличка. Блъска минувачите, прели да застане зад една входна врата и да се прицели. Жером Бержерак го замерва с мазни консервни кутии, без да спира да вика:

— План номер две! План номер две!

— В това е проблемът на хората на крайностите — мърмори Изидор. — Беше краен в епикурейството и сега, ако позволите да изкажа мнението си, поема крайни рискове.

И наистина, милиардерът се хвърля напред, а Умберто пуска един куршум калибър 7,65, който одрасква леко рамото му.

— Ранен съм — обявява Жером, едновременно уплашен и очарован.

— Стига сме си губили времето — отсича Изидор.

Той заобикаля двора и изненадващо се оказва в гръб на Умберто. Забива в ребрата му гърлото на бирена бутилка и казва:

— Край на игричките. Горе ръцете… Умберто.

Слага му белезниците, които носи в джоба си.

— Помощ! — извиква Жером Бержерак.

Младата журналистка се приближава.

— Готов бях да рискувам живота си за вас, Люкрес — въздиша той като в агония.

Люкрес оглежда раната му.

— Хм… Нищо работа. Малка драскотина. Ето ви носната ми кърпа, да не изцапате костюма си от Кензо.

После се обръща към Умберто и го хваща за яката.

— Е, каква е тази Върховна тайна?

Той мълчи, усмихвайки се снизходително.

Жером Бержерак го дърпа за яката.

Иска да му фрасне един юмрук, но Изидор го задържа.

— Без насилие.

— Зная си правата — заявява строго бившият неврохирург. — Нямате право да ми слагате белезници. Ще подам жалба.

— Наистина не сме от полицията, но смятам, че ще оценят помощта ни, когато им представим убиеца на доктор Джордано, моя похитител (защото и аз ще подам оплакване) и убиеца на Финшер.

При тези думи той реагира невъздържано. Крещи, сякаш го колят:

— Не съм убил Финшер!

— Трябва да го докажете — подчертава Жером Бержерак.

— Наташа обясни, че е била сама и…

— Да, но с Върховната тайна могат да се убиват хора от разстояние, така ми се струва… — вметва Люкрес.

Умберто повдига рамене.

— Вие не знаете какво представлява Върховната тайна.

— Тогава кажи ни, слушаме те — отвръща Люкрес.

Изидор се доближава.

— Мисля, че не сте разбрали едно нещо, Умберто. Ние сме заедно, един екип. Всички ние обичаме Самюел Финшер и харесваме онова, което е правил. Всички ние искаме да открием какво му се е случило.

— Нямам никаква причина да ви помагам — инати се оня, свеждайки поглед.

— Напротив — благодарността към човека, който ви е извадил от блатото.

Този довод изглежда попада в целта.

Жером Бержерак смята за уместно да добави:

— Хайде, Умберто, спукана ти е работата…

Изидор отстранява безцеремонно милиардера и се обръща към моряка:

— Какво са ти обещали там? Работа? Дрога? Да не би пък да се страхуваш от тях? Какво им дължиш?

Умберто си възвръща самоувереността.

— Те ме спасиха.

— Не те! Самюел Финшер те спаси! — крещи Изидор. — На него дължиш всичко. И сега искаш смъртта му да остане забулена в тайна. Каква неблагодарност!

Морякът обляга глава на окованите си в белезници ръце.

Неспособен да се сдържа повече, Жером Бержерак отново се намесва.

— Питай го какво би го посъветвал призракът на Самюел Финшер, ако беше тук — да пази мълчание ли?

На свой ред и Люкрес смята за нужно да се обади.

— Ти ми разказа за някакъв „Никой“, кой е той? Хайде, не го прави заради нас, направи го заради Финшер. Дължиш му го.

В мозъка на неврохирурга настава истински хаос. Чувството за вина, угризенията, неприязънта, страхът от затвора, желанието да бъде допуснат до Върховната тайна, признателността към болницата и особено към Финшер влизат в люта битка на арената на свободната му воля. Дилема. Лицето му се изкривява в грозна гримаса, сякаш казаното му причинява болка.