Върховната тайна

И наистина, извън опитите мишките показваха всички признаци на абстиненция. Мислеха само за наградата. Ставаха агресивни, гризяха пръчките на клетките си.

— Въпрос на дозиране и на обучение. Ще свикнат да се контролират — обясни Самюел Финшер. — В момента откриват понятието „отложено удоволствие“. Дадем ли им всичко веднага, няма да го оценят. Докато, ако идва след период на изчакване, наградата ще им се стори още по-ценна.

Самюел Финшер хвана за опашката малкия Юнг, измъкна го от клетката и го постави на дланта си. Мишката като че ли го умоляваше да я постави в машината за изпитване на интелекта, за да се добере до лоста.

— Иска ми се да направя опита с човек.

Миг на тишина.

— Представяте ли си, Жан-Луи, човек, мотивиран като тези мишки? Би могъл с лекота да надмине самия себе си.

„Кой би се съгласил да му отворят мозъка и да ровят в него?“

— Аз — отвърна Финшер.

В този миг долови странен шум. Беше Фройд. Оставен за пет минути без надзор, той бе подложил мозъка си на толкова много токови удари, че бе издъхнал.

106.

— Отпуснете се.

Хипнотизаторът Паскал Финшер се обръща към препълнената зала на „Веселия Бухал“. Това е петъчният вечерен сеанс по колективна релаксация.

— Развържете коланите, събуйте обувките, затворете очи и се отпуснете напълно.

Зрителите освобождават телата си.

— Намерете най-удобната си поза във фотьойла и се отпуснете. Съсредоточете се върху дишането си и бавно го успокойте. Съсредоточете се върху ударите на сърцето си и постепенно ги забавете. Дишайте със стомаха. Забравете грижите, натрупани през деня. Забравете кои сте. Мислете си за стъпалата и мислено извикайте пред очите си червения цвят. Вече не чувствате стъпалата си. Мислете си за коленете и си представете оранжевия цвят. Вече престанахте да чувствате коленете си. Мислете си за бедрата и си представете жълтия цвят. Мислете за себе си, представете си лилавия цвят и вече не чувствате главата си.

Всички са със затворени очи, като заспали. Слепоочията им туптят по-бавно. Онези, които не са се поддали на хипнозата, наблюдават ухилени съседите си, но хипнотизаторът им прави знак да не пречат или да напуснат залата. Те се изнизват тихомълком.

— Чувствате се леки, леки. С всяко вдишване се отпускате все повече, чувствате се все по-отпуснати, леки като перца. Сега ще видите една стълба, която ще ви заведе до дъното на самите вас. Вижте добре стълбата, парапета, стъпалата. Сега слезте едно стъпало по-долу и ефектът от отпускането ще се задълбочи. Още едно стъпало надолу и ще усетите покоя. С всяко следващо стъпало ще навлизате в състояние на увеличаващо се успокоение, на възстановяване. Били сте на нулевото стъпало, сега сте на третото стъпало, после на четвъртото, после на петото, на шестото. На десетото стъпало сте в състояние на пълно отпускане. Ще слезем още по-дълбоко във вашия ум и в духа ви. Когато стигнем до двайсетото стъпало, ще бъдете в състояние на истинска хипноза.

Той бавно започва да отброява.

— Сега сте в хипнотичната зона… чувствате се отлично…

Вратата в дъното се отваря. Хипнотизаторът прави жест на досада. Бе предупредил изрично никой да не влиза след началото на сеанса. Новопристигналият му показва със затворнически жест, че няма да пречи.

Паскал Финшер разпознава мъжа и не настоява. Това е Изидор Каценберг.

Журналистът от научния отдел се настанява до един от участниците, който не е някой непознат, а Умберто Роси. Паскал Финшер им беше казал, че морякът редовно присъства на петъчния сеанс, значи не ги бе излъгал. Морякът се усмихва със затворени очи. Хипнотизаторът продължава:

— Сега си представете, че сте се озовали на някакво авеню, пред киносалон, където има опашка от хора, които чакат да видят филма. Поглеждате афиша и се оказва, че е една комедия, която отдавна сте искали да видите. Купувате си билет и влизате. Всеки ще види различен филм. Но за всички той ще бъде изключително интересен. На екрана започват да преминават надписите. Следете филма. Това е най-смешният филм, който сте гледали.

Известно време хората стоят неподвижни, но ето че някои се усмихват, после избухват в смях със затворени очи. Смеят се нестройно в началото, но постепенно започват да се смеят в точно определен момент, като че ли гледат един и същ филм с едни и същи комични ситуации.

Възползвайки се, че Умберто Роси е под хипноза, Изидор Каценберг му прошепва:

— Сега ще ми разкажете какво представлява Върховната тайна.

Морякът престава да се смее и изведнъж ококорва очи. Внезапното изкачване от ниво на „хипнотично приспиване“ до това на „враждебна действителност“ предизвиква болки в тила. Хипнозата, подобно на гмуркането, изисква постепенно декомпресиране. Той разпознава Изидор, нахлузва обувките си и побягва, разблъсквайки няколко хипнотизирани зрители, които също като него реагират зле на грубото събуждане.

Паскал Финшер повишава тон, за да овладее настъпилото объркване.

— Продължавате да следите филма, без да се влияете от външните шумове, които стигат до вас.