Върховната тайна

Изидор разбира, че ако искат да постигнат резултат, е време да сменят тактиката. След като са разрушили старите опорни точки, сега е моментът да покажат съчувствие, да му вдъхнат успокоение.

— Хайде ела, ще отидем да хапнем нещо и ще ни разкажеш всичко отначало.

Милиардерът добавя:

— Приятели, каня всички ви в ресторанта на МАЕС. Щом ще присъстваме на изповед, нека да се настаним удобно в комфортна обстановка, не съм ли прав?

107.

Санкт Петербург, осем часът сутринта. Във въздуха на летището, където се приземи Аерофлотският ИЛ, се рееха дребни снежинки.

В салона един плакат, написан на английски, приканваше пътниците да подкрепят компанията — горда, че е последната, която позволява тютюнопушенето на борда на самолетите си напук на препоръките на властите по света.

От доста време насам доктор Финшер бе спрял цигарите и тази либералност никак не му се нравеше. Всичко наоколо бе обвито в задушлив облак.

Защо трябва щастието на едни задължително да преминава през нещастието на други…

Самолетът бавно се плъзна по пистата, за да стигне до терминала.

На летището не го посрещна никой. Самюел взе такси — една голяма зелена „Лада“, чийто шофьор носеше плетен вълнен пуловер на цветя. Мъжът на всяка цена държеше да му продаде най-различни неща от богатия си асортимент — от кутии хайвер през стекове американски цигари до цели пачки рубли, които обменяше много изгодно.

Докато пътуваше в колата, Самюел Финшер проучи бележките, които му бе предан Мартен. Трепанацията, която позволяваше да се стигне до Върховната тайна, се прилагаше в Центъра за изследване на мозъка от декември 1998 г. Руското здравно министерство съобщаваше, че през 1999 г. в Центъра са били лекувани сто и двайсет пациенти-наркомани.

Таксито спря и след като подложи клиента си на продължителен оглед в огледалото за обратно виждане, шофьорът обяви някаква цифра в долари.

Центърът за изследване на мозъка в Санкт Петербург се помещаваше в стара сграда, строена по Сталиново време, в която бяха лекували своенравни политически затворници. Високата входна врата бе ръждясала, но снегът прикриваше жълтеникавите петна, Финшер пристъпи в голямото преддверие и се представи на рецепцията.

Няколко санитари гледаха телевизия в залата за отдих и се смееха на нещо. Най-сетне му представиха руската му колежка, доктор Черненко.

След като размениха обичайните любезности, тя постави палеца си под окото му и повдигна ръкавите на ризата му, за да му огледа по-обстойно ръцете. Изрази учудването си на доста нескопосен френски, като особено зле се справяше с „р“-то.

— Но вие не сте наркоман! Защо толкова настоявате да ровя из мозъка ви?

Френският невропсихиатър обясни, че целта му била не да се унищожи зоната, а тъкмо обратното — да се стимулира. Изложи й подробно плана си и тя се съгласи да вземе участие в него, като постави няколко условия.

Самюел Финшер бе хоспитализиран като най-обикновен пациент. Дадоха му стая, масичка и зелена пижама с инициалите на болницата.

Щом се настани, Финшер се разговори с някои от пациентите. Повечето бяха младежи, открили лъжовния рай в студентските общежития или в казармите на Червената армия. Най-много за стотина рубли човек можеше да се снабди с долнокачествен хероин, контрабанден внос от Таджикистан, Афганистан или Чечения.

Новият начин да се води война — чрез отравяне на кръвта на децата.

Повечето се бяха подлагали вече на лечение, но безрезултатно. Човек не се отказва лесно от хероина.

Мнозина бяха правили нееднократно опити за самоубийство, преди родителите им да попаднат на вестници с реклами на Центъра за изследване ма мозъци в Санкт Петербург. За десет хиляди долара тук предлагаха операция, която бе последната им възможност.

Следователно болните тук бяха от заможни семейства. Бездействаха, играеха на карти, гледаха телевизия в общата зала, мотаеха се по коридорите. До един бяха с бръснати глави, опасани с окървавени ленти. Някои излагаха на показ белезите си заедно с татуировките си — свидетелство за бурни наркомански преживелици. Ръцете им бяха надупчени от спринцовките.

В съдбовния ден един санитар обръсна черепа на Самюел Финшер и го облече в бяла престилка. С помощта на ядрено-магнитния резонанс — единствения що-годе съвременен метод, използван в болницата, доктор Черненко разгледа картата на мозъка на французина.

Никакви рани, никакви тумори. Всичко изглеждаше наред.

Заведоха го в операционната.

Финшер легна на операционната маса.

Млада сестра с лице, скрито от платнената маска, над която се виждаха само големите й сиви очи, уви над главата му един чаршаф, който зашила с нещо като щипки за пране, придавайки му формата на огромно венчелистче. После разгъна и един параван, за да не вижда операцията.

Асистентите му нахлупиха метална каска, специално създадена за този вид операция и напомняща инструмент за средновековни мъчения. Доктор Черненко я прикрепи плътно към черепа, затягайки подвижните метални болтове.

— Това се прави, за да знаем точно къде да оперираме — обясни тя.