Върховната тайна

Дърпа ме. Боли ме. Мога ли да кажа, че ме боли? А какво ще промени това? Няма да възкликнат: „В такъв случай спираме дотук и утре ще продължим.“

Регулираха екартьорите така, че да разширят още малко дупката. Кървавите компреси образуваха малка камара от лявата му страна, а отдясно сестрата продължаваше да го държи за ръката.

Доктор Черненко извади дългата метална сонда. На мястото на двете тръбички, през които изтичаше ацетонът, тя закрепи миниатюрното приспособление, донесено от френския пациент.

Поиска снимката на мозъка на Финшер и една асистентка отиде да я донесе. Върна се след няколко минути и със знаци обясни, че не е успяла да я открие. Търсила навсякъде. Размяна на груби думи на руски — доказателство за бъркотията в болниците, пренаселени с некомпетентен и назначаван с връзки персонал. Усетила се, че караницата на чужд език прави лошо впечатление, още повече пред пациент в съзнание, доктор Черненко реши да импровизира. Да отлагат операцията на човек с отворен мозък е пълен абсурд… В такъв случай щеше да замени знанието със спомена. Къде се намираше въпросната зона? Струваше й се, че си спомня точните й координати.

Бавно вкара сондата. Първо през менингите — трите пласта ципеста тъкан, предпазващи главния мозък. Направи срез на дура матер — външната, най-плътната обвивка. Премина през арахноида21, наречен така, защото е тънък като паяжина. Арахноидът е съставен от два пласта и съдържа сто и петдесет кубически сантиметра гръбначномозъчна течност.

Малко от течността потече по челото на Финшер. За момент помисли, че хладката струйка е пот, но не — разпозна ликвора. Знаеше, че той неутрализира действието на земното притегляне и предпазва мозъка от удари.

Мозъкът ни плува в течност, за да се предпазва. Вътрешната ни планета е оградена от море.

Сестрата сръчно го попи.

— Спасибо — промълви той.

Единствената дума на руски, която знаеше.

„Благодаря“ се оказва всъщност най-полезната дума във всички езици.

Хирургът продължи да се спуска във вътрешността на мозъка. Проби най-дълбоката и най-меката обвивка. Сега сондата се намираше на два милиметра дълбочина. Насред сивото вещество на кортекса.

— Добре ли сте?

Той успя да промълви:

— Дотук всичко е наред.

Сондата проникна още няколко сантиметра навътре, преминавайки през розовото мозъчно вещество, за да стигне до бялото вещество, свързващо двете полукълба. Финшер сравни движението й с вкарване на помпа в петролен кладенец.

Да мисли за друго. Ако Земята е жива, ако Земята — Гея, е същество, надарено със съзнание (както са твърдели древните гърци), то тя чувства това, което чувствам в момента, всеки път, когато продупчват кожата й, за да изсмучат кръвта й (нефта)… Ние, хората, сме вампири, които пием кръвта на земята, за да напълним резервоарите на автомобилите си.

Сондата продължаваше да прониква милиметър след милиметър. Сега се намираше в мазолестото тяло.

— Много добре. За да съм сигурна, че съм я поставила където трябва, ще ви помоля да ми казвате какво изпитвате.

Доктор Черненко провери замерванията по каската, снабдена с метална градуирана скала. Отбеляза мястото, на което се намираше сондата. После натисна един електрически ключ, който много приличаше на този в спалнята му. Засърбя го.

— Какво изпитвате?

— Усещане за гъдел в ръката. Не е неприятно.

По дяволите, тя няма представа къде се намира зоната!

Лекарката измести сондата малко по-надясно. Стори му се, че това продължи цяла вечност.

— А тук?

В момента, в който му зададе въпроса, той изпита ново усещане.

— Чувствам се, как да кажа, обзет от силна носталгия. Внезапно изпитвам необяснима тъга. Иска ми се да… заплача.

Доктор Черненко изруга на руски под платнената си маска.

Финшер усети как сондата се наклонява и започва да рови из друга част на мозъка му.

Спомни си образите, изсечени от инките върху камък — мъже правят трепанация. Спомни си за откритите черепи с идеално пробити квадратни дупки, закрити със златни плаки — отпреди две хиляди и петстотин години.

Тя докосна друго място.

— Аз… аз… ужасно е. Нищо не виждам с дясното око!

Тази жена ще ме осакати!

Сестрата стисна по-силно ръката му. Проследи контролните екрани, после прекара пръст пред очите му, за да провери дали вижда.

Сондата се върна на предишното си място. Дясното око прогледна.

Уф!

Доктор Черненко отново натисна електрическия ключ.

— А сега какво чувствате?