Върховната тайна

— Центърът на удоволствието ли е това?

— Свещеният Граал за мнозина невролози. Ей така, информативно, тази зона е точно до центъра на болката.

Впечатлен, Жером Бержерак промълвява:

— Дали заради тази близост някои хората объркват болката и удоволствието и стават садо-мазо?

Умберто свива рамене и продължава разпалено:

— Електродът, поставен в центъра на удоволствието на мишката и свързан с устройството, чрез което животинчето самичко включва тока, може да се задейства до осем хиляди пъти на час! Животното забравя всичко — храна, секс, сън.

Умберто си играе с кристалната чаша, като прекарва мокрия си пръст по ръба, изтръгвайки остър звук.

— Всички удоволствия в живота ни радват дотолкова, доколкото възбуждат тази зона.

Морякът не престава да натиска с върха на химикалката точката, която е определил като център на удоволствието. Накрая продупчва хартиената покривка.

— Тази точка ни подтиква да действаме. Тя е ключът към човешкото поведение. И Самюел Финшер я нарече „Върховната тайна“.

111.

Още. Още. Не е възможно да не разбират, че само ТОВА има значение. Животът не е нищо друго освен низ от дребни, жалки хитрини, към които прибягваме в желанието си да изпитаме усещането, което изпитах преди малко. Още. Всичко опира дотук… Още, смилете се, още, още, още, още.

112.

Доволен от произведения ефект, морякът рови в джоба си за лулата от морска пяна и я запалва.

— По света няма нищо, което да се сравни с това. Парите, наркотиците, сексът са жалки непреки средства за възбуждане на тази зона.

Всички мълчат, оценили значимостта на разкритието.

— Искате да кажете, че всичко, което правим, има една-единствена цел — да възбужда тази зона? — пита Люкрес Немрод.

— Ние се храним, за да стимулираме MFB. Говорим, ходим, живеем, дишаме, действаме, любим се, воюваме, вършим добро или зло, възпроизвеждаме се САМО за да стимулираме тази зона. Върховната тайна. Тя е най-дълбинната ни, най-жизненоважната мотивация. Ако тя не съществуваше, нямаше да имаме желание за нищо, щяхме да се оставим да умрем.

Мълчание. Люкрес гледа остатъците от овчия мозък в чинията си. Четиримата сътрапезници са осъзнали зашеметяващото значение на откритието на Джеймс Олдс.

— Как е станало така, че такова епохално откритие не се е разчуло? — пита Жером, усуквайки мустаците си.

— Представяте ли си какви последствия може да има?

Умберто оставя лулата си, вика сервитьора и иска да му донесат лют пипер. Натрива парче хляб и го гълта, без много да дъвче. Целият почервенява, не може да си поеме дъх, лицето му се изкривява в гримаса.

— Сега вече няма да чувствам вкуса на другите ястия… Разбирате ли? Прякото стимулиране на Върховната тайна потиска всички останали желания. Както вече ви казах, опитните животинчета забравят жизнените си функции — да се хранят, да спят, да се възпроизвеждат. Това е абсолютният наркотик. Животните са като заслепени от прекалено силна светлина, заради която не възприемат останалите светлини.

Отрязва залък хляб и дълго го дъвче, за да потуши пожара в стомаха си.

— Разбирам — унесено произнася Изидор. — Спокойно можем да перифразираме Парацелз: „Малкото дразнение възбужда, голямото дразнение предизвиква екстаз, прекаленото дразнение убива.“24 Ако стимулирането на Върховната тайна добие популярност, проблемите, които имаме с хероина, крека или кокаина, ще се умножат десетократно.

Неврохирургът вече се разкайва, че е изгълтал лютия пипер, и моли за малко вода, но и тя не му донася облекчение.

— Джеймс Олдс е прозрял последиците от откритието си. Разбрал е, че мафиите по света ще търсят начини да се доберат до него, че ако узнаят за съществуването на тази дрога, всички откачалки на планетата ще се втурнат да си я доставят и ще се превърнат в нейни роби. Олдс е провидял едно бъдещо общество, в което човечеството би било подчинено на този морков и в което един евентуален диктатор би могъл да иска всичко от нас. Още през 1954 г. Олдс е разбрал, че откриването на Върховната тайна е в състояние да унищожи човешката воля.

Вече никой не мисли за яденето. Люкрес си представя един свят, в който всички жители ще разполагат с електрически контакт, вграден в черепа, и ще имат една-единствена грижа — да получат още един токов удар в мозъка.

113.

Пръстите му се бореха с жиците на волтметъра, търсейки начин да го включат. Олга се надигна, грабна една спринцовка, напълни я с анестетик и я заби в бедрото му. Той усети как успокояващото вещество се разлива по вените му, но успя да запази ума си буден и продължи да подръпва електрическите жици.

Други сестри също забиха иглите на спринцовките си в него. Напразно се опитваше да ги отблъсне. Беше като разпенил се бик, обкръжен от пикадори, които го бодяха с украсените с панделки пики. Изрева:

— ОЩЕ!