Върховната тайна

— Отворил кутията на Пандора — въздъхна Изидор.

— Точно определена радиочестота е задействала електропредавателя, имплантиран в зоната на Върховната тайна.

Люкрес Немрод хвърля поглед наоколо и се пита дали царящото оживление няма за цел единствено да възбуди центъра на удоволствието на присъстващите.

— Сполучлива ли е била операцията на Финшер? — осведомява се тя.

117.

Дълго се мята напред-назад, за да се освободи от ремъците. После утихна, като че внезапно се бе сетил защо се намира тук. Сега Самюел Финшер гледаше в нищото, изпълнен с носталгия по усещането, запалило мозъка му.

— Успяхме ли? — попита доктор Черненко.

— Да.

— Как беше?

— Силно. Много силно. Отвъд всичко, познато досега.

— Каква оценка бихте дали на силата на удоволствието, да кажем — по двайсетобалната скала?

Самюел Финшер сбърчи чело, замисли се, за да отговори най-правилно, и прошепна:

— Ами, да кажем… сто.

118.

Капитан Умберто иска да му донесат сол и я изсипва върху хляба си, като че ли соленото ще го спаси от лютото.

— О да, може да се каже, че е била сполучлива. Впрочем никой никога не е оспорвал откритието на Джеймс Олдс. Проблемът беше в това, че Самюел Финшер не можеше да бъде оставен да контролира сам стимулирането на зоната. Имаше опасност да се самоубие от удоволствие, както вече бе сторил Фройд.

— Професор Зигмунд Фройд ли?

— Не, Фройд — първата мишка от лабораторията на Финшер, опитала възбудата от активирането на Върховната тайна, Финшер се нуждаеше от сътрудник. Вече бе програмирал своя електропредавател така, че да се включва чрез код, който самият той не знаеше.

— Кой държеше кода? Черненко?

— Не се доверяваше на Черненко. Предварително бе нагласил нещата така, че предавателят да действа без код само в деня на операцията. Тъй че, когато се събуди на другия ден след експеримента, само един човек беше в състояние да предизвика оргазмите в ума му.

— Кой беше този човек?

Умберто отново им прави знак да се доближат и прошепва:

— Никой.

— Кой е Никой?

— Не знам, говорих с него, но не съм го виждал. Никой си е избрал това име вероятно заради мита за Одисей. Спомнете си, когато Циклопът пита: „Кой ми стори това?“, Одисей отвръща: „Ако те попитат, отговаряй — никой.“

Изидор затваря очи.

— Одисей не беше ли името на онова дете-аутист, спасило Самюел, когато е бил малък? — пита Люкрес.

Никой… Одисей.

Изидор влиза в интернет с джобния си компютър, свързва се с някакви служби, открива списъка на болниците, към които са действали специализирани в лечението на аутизма центрове, когато Самюел Финшер е бил шестгодишен. Сетне въвежда режим на търсене на името „Одисей“.

Няма много хора с такова име.

Най-после открива един — Одисей Пападопулос. Трябва само да се включи в търсачката на службите по гражданско състояние на кметствата, за да открие, че Одисей Пападопулос е загинал при пътна катастрофа преди повече от десет години.

Само колко време печелим при разследването благодарение на тези малки компютри, разсъждава Люкрес, надничайки през рамото на партньора си. Като си помислиш, че преди трябваше да се разходиш до всяка една служба, за да се окаже накрая, че не си стигнал доникъде…

— Не знам кой е Никой. Кълна се. Но единствено той е бил преценен като достатъчно неподкупен. Самюел Финшер казваше: „Никой няма да злоупотреби никога с властта си, защото е платил, за да открие какво представлява могъществото на мисълта.“

— Никой ли уби Финшер?

— Нямам представа.

Люкрес хвърля поглед към малкото компютърче на партньора си и неочаквано заявява решително:

— Аз пък мисля, че знам кое е това непогрешимо „същество“. Утре ще сме наясно. Идвате ли, Изидор?

— А ние, какво ще правим ние? — пита Жером Бержерак.

— Бъдете готови и наблюдавайте Умберто. Мисля, че ще имаме нужда от вас по-късно — заявява загадъчно тя.

119.

Самюел Финшер си даваше сметка за рисковете на експеримента. Затова реши, мобилизирайки малкото останала му воля, да измисли начин за безопасно активиране на предавателя.

По негови указания доктор Черненко нареди да направят предавател със същата честота като тази на мозъчния му приемник, но който можеше да се задейства единствено с помощта на таен код, неизвестен на Финшер.

После Финшер се върна в болницата „Света Маргарита“ и обясни на Жан-Луи Мартен начина на действие. Невропсихиатърът лично свърза двата механизма и скоро пациентът му беше в състояние да включва предавателя. Естествено, той единствен знаеше тайния код.

— Ти ще бъдеш моето несъзнавано — каза му Финшер.

„А ти ще притежаваш две несъзнавани на цената на едно, тъй като собственото ми съзнание действа заедно с това на Атина. Двамата никога няма да злоупотребим с огромната власт, която ще упражняваме над теб. Кълна ти се.“

Финшер махна шапката си и му показа какво има отдолу.

Двамата мъже се спогледаха: Мартен — с бонето, от което тръгваха разни жици, Финшер — с радиоантената.