Върховната тайна

Той скочи, повличайки със себе си металната каска, екартьорите, хемостатичните ножици, предпазните чаршафи. В устрема си изскубна всички жици на апаратурата.

Стоеше прав в болничната пижама. Чаршафът, прикриващ темето му, беше паднал прел лицето му и му пречеше да вижда. Той яростно го отметна.

Присъстващите направиха крачка назад.

Доктор Самюел Финшер изрева:

— ИСКАМ ОЩЕ!

Погледът му беше като на побеснял див звяр.

Помете с ръка всички флакони и те се пръснаха върху плочките с кристален звън.

— ОЩЕ!

С рязко дръпване хирургът изтръгна жицата, захранваща с ток сондата. Обладан от ужасен гняв, Финшер се втурна към волтметъра, за да го включи отново. Олга блъсна генератора, който падна и се разби на парчета, Финшер я сграбчи и я хвърли върху масата, сред скалпелите и кървавите памуци.

В този момент нахлуха петима санитари и се опитаха да обездвижат разбеснелия се пациент. Той с лекота ги отблъсна към стените.

Никой не може да ме спре. Искам още. Още.

110.

— Още малко?

— Да, с удоволствие. Благодаря.

Жером Бержерак налива отново яркочервено вино в кристалните чаши. Ресторантът на МАЕС се изпълва с последователи и последователки на Епикур. Между масите се движи някакъв брадатко, който поздравява всекиго по име.

— Ах, това е Жером! Здравей, Жером! И очарователната госпожица също е тук. Толкова се бяхме притеснили, като изчезнахте!

— Остави ни за момент, Миша, имаме сериозен разговор, нали така? — отвръща Бержерак.

— О, при нас думата „сериозен“ не е на почит. А господинът кой е? — осведомява се домакинът, посочвайки Умберто.

Примирен, милиардерът става от масата и отвежда организатора встрани.

— Играем си на полицейско разследване, нали така?

— Аа, тогава ви оставям на спокойствие.

Умберто отново си налива щедро от скъпото „Мутон Ротшилд“, с надеждата виното да го насърчи да разкрие душата си.

Люкрес задържа Миша за ръкава.

— Да имате една цигара?

— Имам пури, ако желаете. Тук смятаме цигарите за нещо прекалено банално.

Тя приема пурата и вдишва дима, готова да му се наслади. Но започва да кашля.

Как може. Тенардие да пуши подобна гадост? Има неприятен вкус, от него те заболява глава и освен това вони.

Но й е нужен никотин и продължава да вдишва дима.

— Значи Финшер ви изненадва в лабораторията… — подхваща Изидор.

— Не бях ви казал, но когато го докарах сутринта, носеше шапка. „Каприз на учен“, си помислих. Но за огромно мое учудване и в лабораторията беше с шапка. Попита ме: „Какво правите тук, Умберто?“ Измънках нещо, но той веднага се досети, че бях разбрал. „Какво се е случило с тези мишки?“ — попитах. Отговори ми, че било тайна. Тогава му казах, че очевидно са били подложени на трепанация, че са им вкарали електроди в мозъка и че електродите се задействат от разстояние. Добавих, че според мен е открил някакво място в мозъка на мишките, което при стимулиране увеличава умствените им способности. Той се разсмя по странен начин. Почти злокобно. После само ми каза: „Браво!“ Тогава продължих. Обясних му, че според мен мишките поумняват, защото се стремят да получат едно приятно токово ударче в мозъка. Той стоеше все така в сянка и не различавах погледа му, скрит под периферията на шапката. Чувах само гласа му, едновременно уморен и напрегнат. Когато свърших, пристъпи напред и свали шапката си. Имаше превръзка върху обръснатия си череп и също като при мишките от темето му стърчеше малка антена. Ужасено отстъпих.

Люкрес преглътна.

— И тогава…

— Успях само да прошепна: „Опитът на Джеймс Олдс22?“ Той се усмихна, изненадан, че толкова бързо направих връзката с Олдс, и кимна с глава: „Да, опитът на Олдс, най-сетне приложен върху човек.“

Умберто поглежда празната си чаша и я напълва, за да си даде кураж.

— Какъв е този опит на Олдс? — пита Изидор, който е измъкнал джобния си компютър, за да запише името.

Люкрес вече е отворила тефтера си.

— Аа… опитът на Олдс. Това е легенда от малкия свят на неврологията, но легенда, основана на действителен случай. Всъщност всичко започва през 1954 г. Един американски неврофизиолог, същият този Джеймс Олдс, картографирал мозъка според реакциите на отделните зони на електрическите дразнения. Изследвал областта на мазолестото тяло — там, където е мостът, свързващ двете полукълба.

Умберто Роси вади химикалка и скицира един мозък на покривката.

— Така успява да идентифицира вентромедиалния хипоталамус, смятан за център на ситостта. Разрушаването на този център е причина за появата на булимията.

Умберто огражда съответната зона и я означава с една стрелка, над която написва инициалите й.

— Олдс открива и дорсолатералния хипоталамус, свързан с апетита. Разрушаването му е причина за появата на анорексия. И накрая попада на една странна зона, която наименува MFB — median forbrain bundle, или вътрешно предномозъчно снопче, и която отключва усещането за удоволствие.23

Бившият неврохирург отбелязва една точка в центъра на мозъка.