Върховната тайна

Лимон.

— Щипе ми на езика. Усещане за кисело.

— Не сме далече, ще се справим, ще се справим.

Тя леко натисна, докосна друга точка. През мозъка премина електричество. Финшер само дето не раздроби костите на ръката на сестрата. Паника.

— Спрете незабавно!

— Извинете.

Доктор Черненко посегна към калкулаторчето си и извърши някакви изчисления. Заговори много бързо на руски на тримата асистенти. Сякаш бе решила, че е крайно време да вземе нещата в ръцете си.

Истината беше, че е изтощена. Ровеше из паметта си, за да открие координатите на Върховната тайна. Така и не се бе решила да ги запише. Често пъти си казваше, че човешката памет е най-надеждната каса. Ами ако касата изчезне? Естествено, разполагаше с координатите за мишката, които бе дала на Финшер, но не беше съвсем същото. Нужно й бе точното местоположение, в противен случай щеше да загуби много време в налучкване и да го принуждава да изпитва странни усещания по цялото тяло.

Затвори очи и затърси из паметта си като полицейски екип, който обискира жилище, за да открие оръжието на престъплението. Може би блокираше от прекалено усърдие. Пое си дълбоко въздух. Един асистент попи с тампон потта от челото й.

Внезапно получи просветление. Трите размера — ширина, дължина и дълбочина, се изписаха в ума й.

— А тук?

— Тук бих казал, че е „приятно“. Замириса на ваканция.

Ухание на жасмин.

Зад гърба му оживено разговаряха на руски. С флумастер доктор Черненко надраска върху волтметъра: „Ухание ли?“

Дали не сме в зоната на Върховната тайна?

— Ами ако подам повече електричество, какъв ще е ефектът?

— Като че ли слушам Едвард Григ. Обожавам музиката на Григ.

Песента на Солвей. Хората познават само Моцарт и Бетовен. Но Григ е не по-малко велик.

Тя написа „музика?“ и драсна една черта. Сетне усили още малко волтметъра.

— Какво чувствате?

— Все едно, че ям сладкиш. Сладкиш с жълти ароматни сливи, мирабели. Обожавам сладкиша с мирабели.

Сладкиш с мирабели най-отдолу. Над него — музиката на Григ. Още по-нагоре — ухание на жасмин. Следва лимонът. И още по-нагоре — действителността: ръката, сивите очи и гърдите на Олга. Добре съм.

Доктор Черненко отбеляза върху сондата „Сладкиши?“ Следеше стрелката на волтметъра. Още няколко миливолта за проба.

— Сега се чувствам както когато бях дванайсетгодишен и гледах първия си еротичен филм.

Доктор Черненко отбеляза и това и нагласи стрелката на волтметъра едно деление по-нагоре. Още миливолтове.

— Сега вече стигнахме до времето на първата целувка с малката Мари-Ноел.

Олга изпърха с мигли. Усмихна се и сивите й очи се разшириха, а от гърдите й се отрони въздишка на удовлетворение. Отново стисна силно ръката му.

Това покана ли е?

Доктор Черненко беше напрегната. Една от асистентките пак попи челото й. Малките кървави компреси вече не се стелеха по пода. Копчето на волтметъра бе преместено с още едно деление.

Финшер почувства същото, което изпитваше, когато се любеше. Оргазъм. Но усещането продължи далеч повече от няколкото секунди на оргазма. Зениците му се разшириха. Погледът му се зарея някъде отвъд Олга.

„Раят“? Един рай, който…

Оперираният затвори очи. Доктор Черненко се уплаши да не му е причинила болка и спря да мести стрелката. Финшер заповяда рязко:

— Продължавайте, не спирайте!

Тя подаде още малко ток. От ручей, оргазмът се превърна в поток. Сетне в буйна река. В Ниагарския водопад.

— Всичко наред ли е, господин Финшер?

Раят…

Той избухна в смях, който внезапно секна, тъй като тя отново спря да подава ток.

— Още, още! — поиска той.

Тази глупачка не трябва да спира. В този момент откривам всичко. Разбирам всичко. Всичко започва оттук. Оттук извират всички усещания. Тук е чистият извор, където се събират всички потоци и реки.

Доктор Черненко се появи в зрителното му поле с ръчката, задействаща волтметъра, в ръка. На лицето й бе изписано съмнение.

— Сигурен ли сте, че всичко е наред, господин Финшер?

Той се примоли:

— Моля ви… милост. Още…

Или ще те унищожа.

— Не, прекалено е опасно.

Моля те, завърти бутона докрай. Престани да ме гъделичкаш, искам да изпитам УСЕЩАНЕТО — неудържимо, грубо, цялостно. Знам, че мястото е точно там! Искам още! По-силно!

— Мисля, че за днес е достатъчно, господин Финшер.

— НЕЕЕ, НЕ Е ДОСТАТЪЧНО!