Върховната тайна

— Малко се набива на очи, но вече поръчах плоска, не по-голяма от бенка. След като ми я доставят и след като косата ми порасне малко, ще махна шапката.

„Шапките ти отиват“ — мислонаписа Жан-Луи Мартен.

— Сега вие — Одисеи и Атина, ще ми помогнете да се надскоча.

Горд от доверието на лекаря си и заслепен от значимостта на опита, в който щеше да участва, болният от LIS се вживя в ролята си и започна да изобретява все по-сложни тестове за интелигентност.

Самюел Финшер преминаваше през много изпитания, за да получи наградата си — Върховната тайна.

Всеки път електрошокът му въздействаше като магия. Болният от LIS винаги улучваше точната доза. Нито по-голяма, нито по-малка. Разликата бе в границите на една милионна от волта. Зоната на Върховната тайна беше изключително чувствителна.

Тестовете за интелигентност скоро се изчерпаха и Мартен реши, че Финшер вече е надхвърлил всички норми. Тогава обяви, че е дошло време да навлязат в една област, в която интелектът можеше да се развива безгранично — шахмата.

Доктор Самюел Финшер се записа в общинския шах-клуб и победи всички местни играчи по ред на номерата.

Невропсихиатърът се промени и на външен вид. Беше станал по-представителен и по-нервен. Погледът му бе неспокоен, устата му от време на време се разтягаше в безпричинна усмивка. И начинът му на живот не остана същият. Взе заеми, за да си купи просторна вила в Кап д’Антиб.

Непрекъснато търсеше сетивни дразнители. Напомняше донякъде на онези наркомани, които между две дози изпитват нужда да пушат най-обикновени цигари, за да почувстват физическо облекчение.

По това време се записа в МАЕС. Членовете на клуба споделяха неговата цел. Повече удоволствие. Там се запозна с Наташа Андерсен. Срещата им беше рядко изживяване. Това, което го впечатли най-напред, бе нейната ефирност — приличаше на богиня, слязла да се омърси сред простосмъртните. Миша ги представи един на друг като двама страстни шахматисти.

Играеха така, сякаш танцуват. Фигурите се докосваха и се заобикаляха — истински балет, неразгадаем за околните. Колкото повече напредваше партията, толкова по-странно и предизвикателно се придвижваха фигурите. Двамата рядко разменяха някоя и друга дума, осъзнали, че изобретяват нов вид игра, чиято цел не беше просто победата.

Тя е така прозрачна, така светла. Нуждая се от тази светлина. На моменти се чувствам толкова мрачен.

Същата нощ тя се превъплъти в царицата, той — в офицера.

На отегчения от многобройни приключения Финшер му се стори, че чрез този топмодел се докосва до същността на женствеността. Наташа олицетворяваше идеалната му половинка. Също като него и тя беше от хората, зажаднели за живот и за все нови и нови усещания. Заедно бяха засмукани в безкрайната спирала на силните удоволствия.

Точно през тази нощ си зададе въпроса, който щеше да го тревожи до сетния му дъх.

120.

Всъщност… защо направих всичко това? Какво ме мотивира? Какво ме подтиква да действам?

Трето действие Съкровището в нашите глави

121.

Слънцето препича. Птичките пеят сред бухналите в цвят мимози край националния път№7. Моторът гълта километрите, като задминава камионите и се провира между автомобилите. Изидор придържа с ръка каската си, която вятърът заплашва да отнесе. Леко приведена напред, с разрошени рижави коси, Люкрес увеличава скоростта. Задминават някакви руини от римско време, после други, още по-стари…

Американската компютърна компания, произвела Дийп Блу IV, е решила да установи своето представителство в Европа във Валорис — градчето на грънчарите в околностите на Кан. Ултрамодерните помещения сполучливо се вписват сред старите реставрирани сгради наоколо.

Люкрес привързва предното колело на мотора към стълб със знак „Паркирането забранено“.

Един истински технократ — със съвършено скроен зелен костюм, бежова риза и подстрижка „канадска ливада“, ги посреща със заучен ентусиазъм, открит поглед и изкуствено предразполагащо поведение, усвоени в скъпите мениджърски училища.

— Крис Мак Инли — обявява той с протегната за „добре дошли“ суха ръка, която стиска доста силно. — Щастливи сме да посрещнем парижката преса в провансалския ни офис, но най-добрия съвет, който бихме моли да ви дадем, е да отидете до Орландо, във Флорида, за да посетите централата ни и да я опишете на вашите читатели.

Люкрес тръска рижите си бухлати коси.

— Тук сме не за да говорим за вашата фирма, а за един от служителите й.

— Да не би някой да се е провинил? Как се казва?

— Име: Дийп. Презиме: Блу IV. Един куб с мощен процесор и с посребрено чело.