Върховната тайна

— Как ви завиждам! Толкова сте разглезена от приключенията, че почти сте престанали да се впечатлявате… Давате ли си сметка колко сте привилегирована? Има хора, които пръскат цели състояния, за да участват в разни експедиции за оцеляване, само за да изпитат част от тръпката, която изпитвате вие, при това без да забравят нито за миг, че всичко е наужким и изпитанията ще свъртат. Докато вие се борите с истински опасности! Животът ви, разследването около смъртта на Финшер са необикновен широкоекранен филм!

— Това е вашата гледна точка — съгласява се Люкрес. — Добре, под номер 10 вписвам религията и под 11 — приключенията.

Жером отново грабва ръката й и я целува с нарастваща пламенност.

— Искам да кажа само две думи. Благодаря. И пак благодаря.

Сякаш в отговор на думите му мистралът се усилва и чайките започват пронизително да крещят. Изидор загрижено наблюдава флагчетата, прикрепени към въжетата.

— Какво не е наред?

— Вятърът не духа накъдето трябва.

Всъщност балонът се връща към болницата, върху чийто покрив има множество хора.

— Наистина ли не сте в състояние да направлявате балона?

Милиардерът се заема да нагласява различните въжета.

— Трябва да се оставим на въздушните течения. По полета на птиците и по движенията на облаците отчитаме посоката на вятъра. Като се издигаме и спускаме, избираме в кое течение да вкараме балона.

— Ами, струва ми се, че малко над нас има течение, насочено към земята — подсказва Люкрес.

— Проблемът е в това, че изгубихме доста време, докато ви намерим. Газта ми е на привършване. И с допълнителната тежест, която представлявате… далеч съм от мисълта да критикувам теглото ви, повярвайте, но не можем да се качим по-високо. Освен ако не олекнем малко, нали така?

Хората от болницата са се скупчили върху най-високата кула на крепостта „Света Маргарита“ и ги замерват със счупени керемиди.

Сред разбеснелите се Люкрес открива Пиеро. Той се прицелва точно и удря портрета на Финшер по челото. От удара платното се пробива.

Душевноболните надават победоносни крясъци. Балонът слиза още повече и се включва в течение, което ускорява движението му към болницата.

Възбудата на болните нараства.

— Губим височина. Нужно е още повече да олекнем. Последователно изхвърлят извън борда малкия хладилник, котвата, празните, а после и пълните бутилки шампанско. Балонът малко се издига, но продължава да се приближава неумолимо към болницата. Болните подреждат керемидите като муниции. Летят парчета от глина. Изидор и Люкрес ги събират и ги изхвърлят обратно.

Воден от желание да надмине себе си, Жером Бержерак се покатерва по въжетата на балона, стига до мрежата, която го обгръща, и докато край него вали дъжд от керемиди, успява да закърпи лицето на Самюел Финшер.

— Каква смелост! — възхищава се Люкрес.

— Прави го, за да ви шашне. Това се нарича романтика, скъпа колежке. Самата вие представлявате силна мотивация.

Закърпена, Мими отново набира височина. Керемидите вече не ги достигат. Жером Бержерак слиза под аплодисментите на своите гости. Покланя се. Флагчетата по въжетата показват смяна на посоката на вятъра.

— Благодаря! Наистина нищо не може да се сравни с тръпката на приключението.

— А, не, има нещо по-силно — отвръща Люкрес, изваждайки новия си бележник. — Видяхте ги със собствените си очи, нали, и персонала, и пациентите, единни в битката срещу натрапниците. Видяхте ги, бяха готови да паднат от покрива, само и само да ни попречат да се върнем обратно в морето. А аз ги видях отвътре. Тази болница функционира като независима република. Републиката на лудите… Имат си мотивация, която здраво ги сплотява. Тя е за тях знаме, химн, полиция, политически идеал.

Изидор смръщва вежди. Изважда джобния си компютър, за да въведе информацията. Младата журналистка продължава:

— Една мотивация, по-силна от приключението-обещанието за достъп до Върховната тайна.

— Каква е тази Върховна тайна? — осведомява се Бержерак.

— Това, което знам, е, че те са готови на всичко, за да се докопат до нея. Макар че все още не сме наясно за какво точно става въпрос, би трябвало да приемем, че е за нещо, по-важно от всичко, което сме формулирали досега. Дванайсета мотивация: обещанието за Върховната тайна.

105.

Други мишки заеха мястото на Фройд — нови пионери на мозъчното пещернячество, които носеха имената на Юнг, Павлов, Адлер, Бернхайм, Шарко, Куе, Бабински. Самюел Финшер и Жан-Луи Мартен откриха, че достъпът до Върховната тайна беше изключителна мотивация, която стимулираше опитните животинчета да разбират много бързо задачите. Оказа се дори, че мишките умеят да си служат с езика на символите по-добре отколкото други животни, обикновено смятани за по-близки до човека в умствено отношение, като шимпанзетата, свинете или делфините.

— Номерът с моркова. Всички ние се хващаме на номера с моркова и със сопата. Но в този случай открихме суперморкова. Върховната награда. Лишаването от нея се превръща във Върховното наказание — изкоментира Финшер.