Вуду

Изкопът бе оформен като ров от метеор, с приведени стени, които ограждаха басейн. Дълбочината в средата на басейна беше само метър. Ако човек го погледаше обаче достатъчно дълго, той постепенно започваше да изглежда много, много по-дълбок. По някакъв тайнствен начин, ако задържиш погледа си върху трептящата светлина няколко минути и се опиташ да отгатнеш източника й, чувството ти за пространство рязко и драстично се променяше и дъното на дупката започваше да изглежда десетки, ако не и стотици метри по-отдалечено. Тя преставаше да бъде просто дупка в пръстения под на бараката — по някакъв неочакван и вълшебен начин се превръщаше във врата към сърцевината на земята. А после, само след примигване, тя отново се превръщаше в плитък басейн.

Лавел все още пееше, но се наведе напред.

Погледна към странната пулсираща оранжева светлина.

Погледна в дупката. Вторачи се. Надолу… Надолу в… Надолу в ямата. Ямата.

13

Нейва Руни привърши почистването в апартамента на Досън малко преди обед.

Повече не бе видяла и не бе чула никакви признаци от плъха — или каквото там беше, — който бе гонила от стая в стая по-рано сутринта. Беше изчезнал.

Остави бележка на Джак Досън, в която го помоли да й звънне вкъщи довечера. Трябваше да му се каже за плъха, така че той да може да се уговори с домоначалника и да се свържат със съответните служби. Закрепи бележката за хладилника с магнитната пеперуда, която обикновено използваше за списъка за покупките си.

След като си сложи гумените ботуши, палтото, шала и ръкавиците, тя изгаси и последната лампа, в хола. Сега в апартамента проникваше само слабата, сива и ненужна дневна светлина, която изглежда едва се промъкваше през прозорците. А в коридора, където нямаше прозорци, беше съвсем тъмно. Остана съвършено неподвижна до входната врата за повече от минута — слушаше.

Апартаментът остана тих като гроб.

Накрая излезе и заключи вратата след себе си.

Няколко минути след като Нейва Руни си тръгна, в апартамента започна движение.

Нещо излезе от стаята на Пени и Дейви. Сля се със сенките в тъмния коридор. Ако Нейва беше още там, би видяла единствено ярките му светещи и огнени бели очи. То остана за миг пред вратата, от която бе излязло, и тръгна по коридора към хола: Ноктите му тракаха по дървения под, от него долиташе студен и сърдит съскащ звук.

От детската стая излезе и второ същество. И то бе добре прикрито от тъмнината в апартамента — беше само сянка сред сенките, с изключение на светещите очи.

Трето малко, тъмно и съскащо зверче се появи.

Четвърто.

Пето.

Още едно. И още едно…

Скоро бяха из целия апартамент — клечаха из ъглите, качваха се по мебелите или цвърчаха под тях, промъкваха се по перваза на паркета, катереха се по стените със сръчността на насекоми, лазеха под пердетата; подсмърчаха и съскаха; сновяха неуморно от стая в стая; ръмженето им почти напомняше на гърлен чужд език; стояха главно в сенките, като че ли и бледата зимна светлина от прозорците им беше прекалено силна.

После изведнъж всички се спряха и замръзнаха, сякаш така им бе заповядано. Постепенно започнаха да се люшкат ту наляво, ту надясно, а искрящите им очи описваха малки полукръгове в мрака. Движенията им като метроном следваха ритъма на песента, изпълнявана от Баба Лавел в друг, отдалечен край на града.

Накрая престанаха да се поклащат.

Не ги обзе отново припряност.

Чакаха в сенките — неподвижни, със светещи очи.

Скоро щяха да бъдат призовани да убият.

Бяха готови. Бяха нетърпеливи.

ТРЕТА ГЛАВА

1

Капитан Уолтър Грешам от отдела за убийства имаше лице като лопата. Не че беше грозен — напротив, бе доста красив по свой си, ъгловат начин. Но цялото му лице бе източено напред, властните му черти сочеха надолу и навън, към върха на брадичката му, така че човек неволно го оприличаваше на градински бел.

Пристигна в хотела няколко минути преди дванайсет часа и се срещна с Джак и Ребека в нишата до асансьора на шестнайсетия етаж, до един прозорец, който гледаше към Пето авеню.

— Тук е започнала да се мъти голяма война между бандите — съобщи той. — По време на цялата ми кариера такова нещо не е имало. Това е нещо като през двайсетте години, за Бога! Дори да са само избиващи се помежду си хулигани и непрокопсаници, никак не ми харесва. Нямам никакво намерение да ги търпя в района си. Преди да дойда тук, говорих с пълномощника по полицията и той е напълно съгласен с мен: Не можем все така да се занимаваме с тези случаи като с обикновени убийства; трябва да действаме по-настойчиво. Ще създадем специален екип. Ще преустроим две от стаите за разпити в щаб на екипа със специални телефони и всичко необходимо.

— Това означава ли, че Джак и аз ще бъдем отстранени от разследването?