Вуду

Джак се вмъкна в колата след нея. Седнаха обърнати назад от двете страни на вградените бар и телевизор, а Карамаза остана с лице към тях.

От предната седалка Руди докосна един бутон и дебела плексигласова преграда отдели двете части на колата.

Карамаза вдигна дипломатическото си куфарче, сложи го върху коленете си, но не го отвори. Погледна към Джак и Ребека замислено и хитро.

Старецът приличаше на гущер. Очите му бяха покрити от тежки, неравни клепачи. Беше почти напълно плешив. Лицето му бе сбръчкано и сухо с остри черти и широка уста с тънки устни. Движенията му също бяха като на гущер — стоеше много дълго неподвижен, а после се оживяваше за малко, бързо завърташе и обръщаше глава.

Джак не би се изненадал ни най-малко, ако между сухите устни на Карамаза се покажеше дълъг, раздвоен език.

Карамаза извърна глава към Ребека:

— Нямате никакво основание да се боите от мен.

— Да се боя? Нищо подобно — учуди се тя.

— Когато се колебаехте дали да влезете в колата, аз си помислих…

— О, това не беше от страх — ледено процеди тя. — Безпокоях се дали в химическото чистене ще успеят да премахнат вонята от дрехите ми.

Суровите очички на Карамаза се свиха. Джак изстена вътрешно.

— Не виждам защо да не бъдем любезни един към друг — каза старецът, — особено след като е от взаимен интерес да си сътрудничим.

Тонът му не бе на хулиган, а по-скоро на банкер.

— Сериозно? — сопна се Ребека. — Значи не виждате защо? Тогава нека ви обясня.

— О, Ребека… — промълви Джак. Но тя не пожали Карамаза:

— Вие сте гангстер, крадец, убиец, пласьор на наркотици, сводник. Това обяснение стига ли ви?

— Ребека…

— Не се тревожи, Джак. Не съм го обидила. Не можеш да обидиш прасето просто като му кажеш, че е прасе.

— Не забравяй — напомни й Джак, — че той днес е загубил брат си и племенника си.

— Които също бяха пласьори на наркотици, гангстери и убийци — не се предаваше тя.

Карамаза бе останал без думи от яростта й. Ребека го изгледа злобно и продължи:

— Вие не изглеждате особено натъжен от смъртта на брат си. На тебе изглежда ли ти печален, Джак?

Без и следа от гняв или дори вълнение в гласа си, Карамаза й обясни:

— Във fratellanza1 сицилианците не плачат.

От устата на повехналия старец тази декларация за твърдост прозвуча изключително глупаво.

Все така спокойно и отново с равния тон на банкер, Карамаза допълни:

— Ние обаче чувстваме. И си отмъщаваме.

Ребека го оглеждаше с явна неприязън.

Ръцете на стареца лежаха съвършено неподвижни, като влечуги, върху дипломатическото куфарче. Обърна змийските си очи към Джак:

— Лейтенант Досън, може би трябва да преговарям с вас в случая. Вие изглежда не споделяте… предразсъдъците на лейтенант Чандлър.

— Тук изцяло грешите — тръсна глава Джак. — Съгласен съм с всичко казано от нея. Самият аз просто не бих го изрекъл.

Той погледна към Ребека.

Тя му се усмихна, доволна, че я е подкрепил. Джак продължи да я гледа, макар че говореше на Карамаза:

— Понякога прямостта и нападателността на партньорката ми идват в повече и не помагат на работата. Тя изглежда не може или не иска да се съобрази с това.

Усмивката й веднага изчезна. Карамаза подхвърли, без да прикрива сарказма си:

— Е, какво имаме тук — двама самоуверени полицаи, почти светци? Предполагам, че и никога не сте приемали подкуп, дори в дните, когато като униформени ченгета сте обикаляли по маршрута си и парите едва са ви стигали за наема.

Джак посрещна твърдия и внимателен поглед на стареца и заяви:

— Да. Така е. Аз никога не съм вземал.

— Дори някой бакшиш…

— Не.

— … или някое претъркулване в леглото с някоя проститутка, която се опитва да се отърве от затвора, или…

— Не.

— … малко кокаин или марихуана от някой разпространител, който ви е молил да извърнете глава.

— Не.

— Бутилка уиски или двайсетдоларова банкнота по Коледа?

— Не.

Карамаза ги огледа мълчаливо за миг, докато вятърът с нов пристъп обгърна колата и затъмни града.

— Значи имам работа с двама откачени. — Той изплю думата „откачени“ с презрение, от което пролича какво е мнението му за честния обществен служител.

— Грешите — възрази Джак. — Ние не сме толкова специални. Не сме и откачени. Не всички полицаи са покварени. Всъщност дори повечето от тях не са.

— Повечето от тях! — възкликна Карамаза, който явно беше на друго мнение.

— Така е — настоя Джак. — Разбира се, срещат се и черни овци, както навсякъде. Но мисля, че общо взето мога да се гордея с колегите си.

— По един или друг начин повечето хора се подкупват — не се предаваше Карамаза.

— Това просто не е вярно.

— Няма нужда да спориш, Джак — намеси се Ребека. — Той трябва да вярва, че и всички останали са покварени. Това просто оправдава собствените му дела.

Старецът въздъхна. Отвори дипломатическото куфарче на скута си, извади отвътре голям кафяв плик и го подаде на Джак.

— Това може да ви е от помощ.

— Какво има вътре? — попита Джак преди да протегне ръка съвсем предпазливо.