Вуду

Мракът поглъща всеки светъл ден.

Мракът получава своето, когато и да го поиска.

Мракът слуша, наблюдава, чака.

Мракът поглъща деня и празнува.

Понякога мракът пристига в тишина.

Друг път го съпровожда весел барабанен гръм.

Книга на преброените тъги

Кой е по-глупав —

детето, уплашено от мрака,

или мъж, наплашен от светлото?

Морис Фрийхил

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

1

В пет и половина Джак и Ребека влязоха в кабинета на капитан Уолтър Грешам, за да му представят изискванията си за броя на нужните им сътрудници и необходимата техника за екипа, както и да обсъдят стратегията на разследването.

Още двама членове на фамилията Карамаза бяха убити заедно с бодигардовете си този следобед. Печатът вече наричаше случаите най-кървавата война между банди от Сухия режим насам. Но вестниците все още не знаеха, че жертвите (с изключение на първите две) не бяха намушкани, простреляни, удушени с примка или закачени на куки за месо в традиционния стил коза ностра. Засега полицията бе предпочела да не разкрива, че всички пострадали, без първите двама, бяха изпохапани свирепо до смърт. Когато репортерите откриеха този озадачаващ и невероятен факт, щяха да разберат, че имат работа с един от най-значителните случаи на десетилетието.

— Тогава ще започне истински лошото — замисли се Грешам. — Ще се струпат отгоре ни като бълхи върху куче.

Вече имаше натиск и той щеше да расте — затова Грешам не го свърташе на едно място, като шило в торба. Джак и Ребека оставаха на местата си пред бюрото на капитана, но Грешам не можа да се сдържи. Докато разговаряха, капитанът крачеше из стаята, отиде многократно до прозорците, запали си цигара, изпуши само сантиметър от нея и я смачка, после видя какво е направил и си запали нова.

Накрая дойде моментът за Джак да каже на Грешам за последното си посещение в магазина на Карвър Хамптън и за телефонния си разговор с Баба Лавел. Никога не се бе чувствал така неловко, както при разказа за тези събития под скептичния поглед на Грешам.

Би се чувствал по-добре, ако Ребека беше на негова страна, но те отново бяха на противоположни позиции. Тя му се сърдеше, защото се бе върнал в участъка едва в три и десет и се бе наложило да извърши голяма част от подготвителната работа за екипа сама. Той й бе обяснил, че колите едва пълзяха по заснежените улици, но тя и не искаше да го чуе. Когато изслуша разказа му, тя се възмути, също като него, от заплахите към децата му, но не бе ни най-малко убедена, че той е изживял нещо дори и малко свръхестествено. Всъщност се бе ядосала на твърдението му, че голяма част от събитията, свързани с телефонния разговор, са просто фантастични.

Когато Джак разказа за тези събития и на Грешам, капитанът се обърна към Ребека и я запита:

— Ти какво мислиш за това?

— Мисля, че можем спокойно да приемем, че Лавел е опасен луд, а не поредният хулиган, който се опитва да припечели нещо от търговията с наркотици — отвърна тя. — Това не е просто битка за територии сред подземния свят и ние ще допуснем голяма грешка, ако се опитаме да приемем същото отношение като при обичайните войни между бандите.

— А какво друго ни остава? — попита Грешам.

— Мисля, че би трябвало да проверим внимателно този Карвър Хамптън — предложи тя. — Възможно е той и Лавел и двамата да са замесени в това.

— Не — отсече Джак. — Хамптън не се преструваше, когато ми каза, че е ужасен от Лавел.

— А откъде е знаел Лавел кога точно да се свърже с телефонния автомат? — попита Ребека. — Откъде е знаел точно кога ще минеш покрай него? Един от отговорите е, че е бил през цялото време в задната стая, на магазина на Хамптън и те е видял да си тръгваш.

— Не е бил — възрази Джак. — Хамптън просто не е толкрва добър актьор.

— Той е умен мошеник — сви вежди тя. — Но дори и да не е свързан с Лавел, мисля, че трябва да заведем довечера хора в Харлем и сериозно да претърсим квартала около телефонния автомат… и от другата страна на кръстовището. Ако Лавел не е бил в магазина на Хамптън, той трябва да е наблюдавал от някой апартамент на същата улица. Няма друго обяснение.

Освен ако вуду-то наистина действа, помисли си Джак.

— Нека детективите проверят апартаментите от двете стани на улицата — продължи Ребека — и да видят дали Лавел не се крие в някой от тях. Да покажат наоколо снимката на Лавел. Може някой да го е виждал в квартала.

— Планът не е лош — одобри Грешам. — Ще го изпълним.

— Мисля още че и заплахата срещу децата на Джак трябва да се приеме сериозно. Нека при тях има охрана, когато Джак го няма.

— Съгласен съм — кимна Грешам. Ще пратя човек веднага.