Вуду

— Благодаря, капитане — надигна се Джак. — Но мисля, че това може да почака до сутринта. Децата в момента са при балдъза ми и не мисля, че Лавел би ги открил там. Казах й да внимава да не я проследят, когато ги взема от училище. Освен това Лавел каза, че ще ми остави време до края на деня да реша дали да се откажа от връзката с вуду; предполагам, че това включва и вечерта.

Грешам са облегна на ръба на бюрото:

— Ако искаш, мога да те оттегля от работата. Това не е трудно.

— В никакъв случай — отсече Джак.

— Ти сериозно ли приемаш заплахата му?

— Да. Но се отнасям сериозно и към работата си. Ще се занимавам с разследването до края.

Грешам запали нова цигара и дръпна силно.

— Джак, наистина ли мислиш, че около това вуду може да има нещо?

Джак усети вторачения поглед на Ребека и отвърна:

— Изглежда доста безсмислено да се приема сериозно. Но просто не мога да го изключа от възможностите.

— А аз мога — намеси се Ребека. — Лавел може и да вярва в него, но това не го прави по-истинско.

— А как ще обясниш състоянието на труповете?

— Очевидно Лавел използва някакви обучени животни — обясни тя.

— Това е почти толкова смело предположение колкото и вуду-то — поклати глава Грешам.

— Както и да е — махна с ръка Джак, — днес ние говорихме за всичко това. Единственото малко, зло и подлежащо на дресировка животно, за което се сетихме, е порът. Видяхме и доклада от съдебния медик — пристигна в четири и половина. Следите от зъби не принадлежат на порове; не са и на което и да е животно от Ноевия ковчег.

— Лавел е от Карибските острови — напомни Ребека. — Не е ли възможно да използва някое местно животно, за което нашите патолози не са и чували — някакъв екзотичен гущер или нещо подобно?

— Вече започваш да се ловиш за сламки — подхвърли Джак.

— Така е — съгласи се Грешам. — Но все пак си струва да се провери. Добре. Нещо друго?

— Да — вдигна глава Джак. — Можете ли да ми обясните как разбрах аз, че телефонното обаждане на Лавел беше за мен? Защо ме притегли оня автомат?

Вятърът удари по прозорците.

Тиктакането на стенния часовник зад бюрото на Грешам изведнъж започна да изглежда по-силно от преди. Капитанът сви рамене:

— Предполагам, че никой от нас не може да ти отговори на това, Джак.

— Не се притеснявайте. И аз самият нямам отговор.

Грешам се изправи:

— Добре, ако това е всичко, може би ще е по-добре двамата да си тръгнете, да си отидете вкъщи, да си починете. Работният ви ден доста се проточи, екипът вече действа и мисля, че ще можем да изкараме без двама ви до утре. Джак, ако останеш още няколко минути, ще ти покажа списъка на дежурните полицаи от всяка смяна, така че ще можеш сам да избереш кой да охранява децата ти.

Ребека вече отваряше вратата, Джак я извика и тя се обърна.

— Почакай ме долу, моля ти се.

Изражението й не се промени. Тя излезе.

Уолт Грешам се обади от прозореца, откъдето гледаше към улицата:

— Вън вече става като на Северния полюс.

2

У Джеймисънови Пени харесваше единствено кухнята, която бе голяма за нюйоркските стандарти — почти два пъти по-голяма от кухнята, с която Пени бе свикнала, — но удобна. Под, покрит със зелени плочки. Бели бюфети със стъклени врати и медни дръжки. Зелени плотове от керамични плочки. Над двойния умивалник имаше еркерен прозорец, който се използваше за парник. В по-дългите от метър лехи през цялата година, дори през зимата, се отглеждаше зеленчук. (Леля Фей обичаше да готви с пресни продукти винаги, когато можеше.) В единия ъгъл бе подпряна малка квадратна масичка, не толкова за ядене, колкото за написване на менюто или за приготвяне на списък за покупките. До масичката имаше място за два стола. Само тук, сред целия дом, на Пени й беше удобно.

В шест и двайсет беше седнала край квадратната масичка и се преструваше, че чете едно от списанията на Фей. Думите се сливаха пред нефокусирания й поглед. Всъщност си мислеше за всички неща, за които не би искала да си мисли — духове, смърт, дали ще може да спи тази вечер.

Чичо Кийт се беше върнал от работа почти преди един час. Той беше съдружник в преуспяващо бюро за борсови посредници. Чичо Кийт беше висок и слаб, с глава плешива като яйце, посивели брадица и мустаци; винаги изглеждаше разсеян. Човек изпитваше чувството, че никога не получава повече от две трети от вниманието му, когато разговаря с него. Понякога оставаше на любимия си стол за час-два със сгънати в скута ръце, без да се движи, загледан в стенат почти без да мига, като прекъсваше транса си само на два-три пъти, за да вдигне чашата си с бренди и да отпие малка глътка. Друг път заставаше до прозореца и гледаше навън, като палеше цигара от цигара. Дейви тайничко наричаше чичо си Кийт „лунния човек“, защото мислите му изглежда винаги се рееха на луната. Откакто се бе върнал днес, седеше в хола и бавно отпиваше от мартинито си, пушеше цигара след цигара, едновременно гледаше новини по телевизията и четеше „Уол стрийт джърнал“.