Възмездие

— Изминаха три месеца от… от инцидента с Хамелеона — продължи тя. — Хирургът му предписа по една таблетка „Перкосет“ на всеки шест часа, но той ги гълта като бонбонки „Тик-так“. Снабдил се е с големи количества от тях и ги крие — опаковката на нощното му шкафче се изпразва само с няколко таблетки на ден, точно според предписанието, но е изпокрил дози из цялата къща. Миналата вечер открих петдесет таблетки, увити в алуминиево фолио и напъхани в един чорап в чантата му за фитнес.

— Откъде ги взема? — попитах аз.

— От „Доктор Добре съм“ или от някой друг откачалник в интернет, който може да му изпише рецепта дори от Боливия — отвърна тя. — Както и да е. Скарах се с него тази сутрин в спешното, след като го зашиха. Казах му, че ако не беше мой съпруг, щях да го издам.

— А той какво каза?

— Просто стоеше там със стъклен поглед и подпухнало лице, с чанта, пълна с „Оксикодон“, и ми каза, че греша. Призна, че може и да е завишил малко дозата си, но нещата са под контрол и веднага щом се почувства по-добре, ще премине на по-безобидния „Адвил“. Отрича всичко и на този етап просто не знам какво да правя.

— Нищо не можеш да направиш — отговорих аз. — Той се възстановява след наркотична зависимост. Беше чист от доста дълго време, но…

— От единадесет години — прекъсна ме Кайли.

— Значи знае какво да прави — отвърнах аз. — Идете на някоя среща, обади се на шефа му, свържете се с клиника, ако нещата са толкова зле. Но единствено той е човекът, който трябва да го направи. Няма как ти да го измъкнеш от дупката.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Зак, аз съм ченге и се боя, че ако някой разбере, че съм омъжена за наркозависим, това ще ме завлече в пропастта заедно с него.

— Никой няма да разбере — добавих аз. — Тайната ти е на сигурно място при мен.

— Благодаря ти… партньоре — отвърна тя и в очите й проблеснаха сълзи.

Запалих двигателя и потеглих на запад по Осемдесет и шеста улица.

Влюбих се в Кайли още първия път, когато я срещнах в Академията. Наскоро беше зарязала наркозависимия си приятел и за мое щастие, точно аз се оказах мъжът, който трябваше да я утеши. Само че Спенс я искаше толкова, колкото и аз. Той се подложи на лечение в клиника, двадесет и осем дни по-късно излезе чист и започна да я умолява да му даде втори шанс. Тя каза „да“, а година по-късно му каза и заветното „да“.

През последните десет години свикнах с факта, че Кайли и Спенс са богати, щастливи и влюбени — те са красивата двойка, която всички известни нюйоркски големи клечки се надпреварват да канят на вечеря в луксозните си панорамни апартаменти, в крайградските къщи или на яхтите си.

Вероятно никога не съм преставал да бъда влюбен в Кайли, но все пак успях да продължа напред и след няколко краткотрайни връзки в крайна сметка намерих Черил.

Черил Робинсън е първата жена, с която се срещам, която покрива изцяло невъзможните стандарти, които си бях заложил след връзката с Кайли. Познаваме се от няколко години, но нещата започнаха да стават сериозни едва преди три месеца. Вече започвах да се надявам, че може би Черил ще се окаже Единствената. А сега изведнъж виждах, че връзката на Кайли и Спенс е пред разпад.

Ако беше някой друг мой партньор, със сигурност щях да го посъветвам да се събере с половинката си и да изгладят живота си. Но Кайли Макдоналд не бе кой да е и в момента наистина нямах идея какво точно чувствам.

11.

Някъде между Осемдесет и шеста улица и местопрестъплението се замислих върху факта, че колкото и да бях луд, там някъде имаше един тип с неограничени запаси от защитни костюми, който беше по-луд и от мен.

— По дяволите изборите! — измърмори Кайли и разбрах, че и тя си мислеше за същото. — Ървин Даймънд си го каза точно: „Ние не сме политици“. Ние сме ченгета. Работата ни е да заловим Хазмат, преди да е отвлякъл и убил още някоя невинна — поправка — не чак толкова невинна жертва. Откъде да започнем?

— Драйдън ми даде имената на двамата детективи, които са работили по случая — Донован и Бойл от Пети участък, но предпочитам засега да не им се обаждаме. Така и не успях да ти кажа, но в парка имаше двама полицаи от „Противодействие на престъпността“. Те първи съобщиха за намереното тяло. Ангажирах ги по случая и им възложих да свършат малко работа вместо нас. Дай да се обадим първо на тях.

— Каква работа? — попита Кайли. — „Чак толкова по-ефективни ли са от всички онези чисто нови компютърни машинарии?“ — иронизира кмета ни тя.

— Хей, остави кмета на мира. Полицейската работа никога не е била сред силните му страни.

— Значи изобщо не е трябвало да пречи на следователите да разследват смъртта на Синтия Притчард. Ако сега изгуби изборите, значи ще получи това, което е заслужил — каза Кайли.

— И както съм тръгнал да споделям най-дълбоките си и тъмни тайни с теб, има още една, която все още не съм ти казал — отвърнах аз.

— И каква е тя?

— Независимо дали ще разрешим този случай до следващия четвъртък, или не, аз така или иначе ще гласувам за Сайкс.

Районът около въртележката приличаше на център на гигантски флашмоб.