Възмездие

— Това местопрестъпление ли е, или концерт на Бон Джоуви? — попита Кайли.

— Детектив Джордан! — извика някой още в мига, в който слязох от колата.

Бяха Кейси и Бел, проправящи си път през тълпата към нас. Бяха се отървали от вида на бездомници, но изглеждаха смазани от умора.

— О, радваме се, че се върнахте — посрещна ме Кейси.

— Съжалявам, че изчезнах така внезапно — извиних се аз. — Как сте, момчета, взе ли ви се умът?

Бел се ухили.

— Може би малко.

— Може би доста — каза Кейси. — Това е на светлинни години от всичко, с което сме се занимавали досега, но имаме за вас доста добри новини, както и нещо, което няма да ви хареса.

— Първо се запознайте с партньорката ми — представих я аз, — детектив Макдоналд, а това са двамата господа, за които ти казах, че съм ангажирал — детективи Кейси и Бел.

Всички учтиво кимнаха с глави.

— Добре. Да видим какво имате за нас — казах аз.

— Намерихме една от онези сгъваеми пазарски колички, зарязана до дърветата покрай околовръстното на Шейсет и пета улица — съобщи Кейси. — Подобни вещи са голяма ценност в този район, затова не може да е стояла там дълго, иначе някой със сигурност щеше да си я прибере. Казахте, че Паркър-Стийл е изчезнала в петък, затова мислим, че не е убита в парка. Онзи я е убил някъде другаде и е захвърлил тялото й тук.

Драйдън вече ни беше съобщил това, но въпреки това ги оставих да обяснят.

— Предполагаме, че след като е убил Паркър-Стийл — поде Бел щафетата на разказвача, — убиецът я е натъпкал в чувал и я е докарал в квартала, като е паркирал колата си някъде наблизо.

— Момчета, можете ли да проверите в Пътна полиция за издадени билети за паркиране в радиус от десет пресечки около мястото на престъплението? — попита Кайли.

— От източната, както и от западната страна.

— Ще го направим, но аз не бих разчитал на това — отвърна Бел. — Паркирането тук през деня е истински кошмар, но след десет вечерта има доста свободни места, на които може да е спрял.

— Значи е оставил колата си наблизо — казах аз. — И до какво заключение стигнахте?

— Натоварил е тялото в пазарската количка и е минал през парка под безличното прикритие на някой бездомник като тези, които бродят из улиците на града — каза Кейси.

— По същия начин и ние двамата с Бел се смесвахме с тълпата. След това е прерязал катинара на оградата, завързал е жената на кончето, свързал е накъсо кабелите на въртележката, за да включи светлините и музиката, заключил е отново портала, захвърлил е пазарската количка, прескочил е каменната ограда и се е върнал обратно при колата си.

Двамата детективи стояха пред нас и ни гледаха с поглед на послушни кученца, които току-що са донесли пръчка и сега очакват потупване по главата.

— Добра работа — казах аз. — Видяхте ли някой подозрителен в тълпата?

Двамата се спогледаха и се разсмяха.

— Всички в тълпата изглеждат подозрително — отвърна Бел. — Мъртва жена в защитен костюм, качена на въртележка, е като магнит за всякакви откачалници. Ако убиецът иска да се отличи сред тях, май е най-добре да носи табела с надпис „Аз го направих!“.

— Ей, ей… вие там! — извика някой зад нас. Обърнах се. Двама мъже се провираха под жълтата полицейска лента и се приближаваха право към нас с Кайли.

— Какво, по дяволите, се опитвате да правите бе, хора? — изкрещя единият от тях.

— Стойте на място, детектив Джордан — предупреди ме Кейси.

— Познавате ли ги тези? — попитах.

— Запознахме се преди десет минути. Нали помните, казах ви, че има едно нещо, което никак няма да ви хареса? Ето го и него.

12.

— Имената им са Донован и Бойл — продължи Кейси. — Държат се като тъпанари, обикалят наоколо и разправят на всички, че са…

— Знам какво разправят, че са — отвърнах аз. — Благодаря. Оставете това на мен.

— Зак, и без това съм в скапано настроение — сграбчи ме за ръкава Кайли. — Остави ме да си го изкарам на някой друг, а не на теб.

— Моля, заповядай — съгласих се аз и отстъпих настрана.

Донован и Бойл се приближиха заплашително през тревата и се спряха пред нас. Преди да успеят да кажат нещо, Кайли ги атакува:

— Какво, по дяволите, си мислите, че правите, клоуни такива? Стойте настрана. Това е местопрестъпление.

Единият беше много висок, над метър и деветдесет, с тъмна коса и лице на чаровник. Другият беше по-нисък, с тънки устни и много късо подстригана коса — не беше и наполовина толкова симпатичен като първия. Така и не разбрах кой кой е.

— Нашето местопрестъпление — рязко каза онзи с късо подстриганата коса. — Аз съм Бойл, а това е Донован. Ние сме водещите детективи по случая „Хазмат“.

— Доколкото чух, довели сте го до задънена улица. Считано отпреди час, случаят е наш.

— И кой го казва?

— Шефът ми. Капитан Делия Кейтс, както и нейният шеф — полицейски комисар Ричард Харис, както и неговият шеф — кметът.

— Пълни глупости — заяви Бойл. — Защо, по дяволите, са ни оттеглили?

— Не са ви оттеглили — уточни Кайли. — Случаят е прехвърлен на отдел „Специални клиенти“ на Нюйоркската полиция. Аз съм детектив Макдоналд, това е детектив Джордан, а вие двамата сте назначени за наши помощници.