Възмездие

— Ти си луд! — каза тя и отдръпна глава, за да ме погледне, но без да се отделя от мен.

— Луд ли? Неточна диагноза, докторе. По-скоро възбуден. — Започнах да разкопчавам ризата й.

Помислих, че ще ме спре, но тя започна да ме целува и да ме опипва.

— Заключи вратата — прошепна ми тя.

Пуснах я за момент, обърнах се и посегнах към ключалката. И точно в този момент някой изрита вратата от външната страна. Не просто почука — изрита я здраво.

— Момент! — изревах аз, докато чаках Черил трескаво да се добере до стола зад бюрото си и да си закопчае ризата.

Отворих. В коридора беше Мат Смит.

— Зак, как си, приятелю? — попита той. — Не знаех, че си тук, иначе щях да ти донеса кафе.

Един истински нюйоркчанин би го произнесъл като кау-фе, но Мат е привнесен от Англия и от устата му думата прозвуча като ках-фе.

Държеше по една чаша на „Старбъкс“ във всяка ръка, затова и беше изритал вратата, вместо да я отвори и да влезе.

— Реших, че ще ти трябва нещо освежително — заяви Мат и остави една от чашите на бюрото на Черил. — Лате със соево мляко и допълнителна доза еспресо, нали?

Погледът й мигом се оживи.

— Благодаря ти, Мат. Наистина нямаше нужда — каза тя.

— Удоволствието е мое. Аз ти благодаря за онази книга. Прочетох я през уикенда, наистина ми отвори очите. Имам и няколко въпроса, но те могат да почакат. Вие двамата обаче май бяхте заети. Зак, чух, че работиш по случая „Хазмат“. Прегледах последното видео, което беше пуснал, но не излезе нищо. Надявам се, че при разследването все пак ще ви трябват и услугите на техническо лице.

Мат е суперкомпютърен спец, който вероятно може да хакне и Пентагона, ако го помолим. Той е умен, мисли аналитично и с него е забавно да се работи. Без съмнение, той е най-добрият ни компютърен специалист. Има обаче един съвсем малък проблем — изобщо не изглежда като смахнат компютърен маниак. Всъщност изглежда повече като Дейвид Бекъм, отколкото като Бил Гейтс, и в момента това дяволски ме дразнеше.

— О, определено ще ти се обадя — отговорих аз.

— Супер — отвърна той и лицето му се разля в идеална широка усмивка, която беше в пълно противоречие с всичко, което бях чувал за съмнителните зъболекарски услуги във Великобритания.

Той тръгна да излиза и посегна да затвори вратата след себе си.

— Остави отворено — извика му Черил, — със Зак ще ни трябва малко въздух тук.

— Да разбирам ли, че няма да продължим, откъдето спряхме? — попитах я аз веднага щом Смит се отдалечи дотолкова, че да не ни чуе.

— Изобщо не знам какво стана — отговори тя, — но сега, като поразмислих за секунда, си спомних, че това тук е полицейски участък.

— Е, и? Не е като да имаме намерение да извършим престъпление.

— Стегни се, каубой. Ще приключим с това след няколко часа и ти обещавам, че чакането ще си заслужава.

Нямах съмнения в това. А и както казах, „Бог да благослови Фред Робинсън“.

15.

Обзавеждането в офиса на Черил е с твърде хубав дизайн и твърде удобно, за да е заслуга на полицейския участък. Тя беше декорирала кабинета си за своя сметка и бе подбрала материите и цветовете, постигайки хармоничен баланс между професионализъм и женственост. Дипломите й са окачени на стената, но в офиса й няма никакви семейни снимки. Все пак жената е психолог.

— Седнете, детектив — покани ме тя и сама се настани зад покритата със стъкло маса, която изпълняваше ролята на бюро.

Настаних се срещу нея на един от столовете за посетители, покрит с дамаска в прасковен цвят.

— Е, значи вие с Кайли сте поели случая „Хазмат“ — каза тя напълно делово.

— Последната му жертва е Евелин Паркър-Стийл.

— Знам. Вече гледах видеозаписа. Горката жена… Как мога да помогна? — попита Черил.

— Папките по случаите на първите три жертви са доста тънички и двамата с Кайли все още не сме ги прегледали. Има обаче и четвърта папка с профила на убиеца. Бих искал да й хвърлиш един поглед — казах аз и оставих папката на бюрото й.

Тя я погледна, но вместо да я вземе, махна капачето на чашата си с кафе и отпи малка глътка.

— Кой е съставил профила?

— Казва се Доналд Ли.

— Не го познавам.

— Съмнявам се да е от твоя ранг. Той е детектив в участъка в „Чайнатаун“ и има магистърска степен по социални дейности.

— С удоволствие ще ви помогна, но няма нужда да чета това — отбеляза Черил и плъзна папката обратно към мен.

— Дайте ми само да погледна какво сте открили вие за жертвите и ще ви дам някои насоки.

— Това беше и моят план — отвърнах аз, — но може би дойдох при теб малко прибързано. Исках просто да те ангажирам по случая.

— Мисля, че просто искаше мен върху онова диванче — отвърна тя и отново отпи от кафето си.

— Да, и това също — отговорих. — Не съм те виждал от четири дни и си търсех извинение да се отбия в офиса ти. Знам, че тази папка беше глупава идея. Май щеше да е по-добре просто да ти бях донесъл кафе „лате със соево мляко и допълнителна доза еспресо“ — казах аз. — Не знаех, че предпочиташ такова.

— Не знаеш, защото, когато се виждам с теб вечер, предпочитам шардоне. В участъка обаче не гледат с добро око на пиенето на шардоне през деня.

— Но Мат Смит знае какво пиеш, нали?