Възмездие

И изведнъж светлината в погледа й се върна. Каквато и сянка да витаеше над главата на Кайли, в момента беше изчезнала и тя кипеше от енергия.

— Не ми пука кой ще спечели изборите — каза тя. — Ще хванем това копеле убиеца преди следващия четвъртък и ще изравним залозите.

Тя спря на светофар и се обърна към мен, нахъсана като булдог, опънал каишката си:

— Първото, което трябва да направим, е да привлечем Мат Смит към случая.

Думите й ми подействаха като юмрук в стомаха. Преди да успея да попитам: „За какво, по дяволите, ни е Мат Смит?“, тя обясни:

— Нали чу Драйдън? Повечето такива уреди за мъчения са в музеите. Ако човек иска да се сдобие с такъв, няма как да отиде да си го купи от отдел „Изтезания“ в Уолмарт. Пазарът на подобни неща е доста езотерична територия и се чудех дали Мат не може да проследи кой ги продава, а с това да намерим и купувача. Съгласен ли си?

Нямаше как да не се съглася.

— Струва си да опитаме — казах аз.

— Трябва да ти кажа, че съм работила с много компютърни специалисти, но Мат Смит е най-умният компютърен спец, когото познавам — продължи тя. — Освен че познава добре техническата част, той знае и как да работи с хора. Цяло щастие е, че сме в една сграда с него.

Да бе. И офисът му е врата до врата с този на Черил.

Беше късен следобед, когато се върнахме в участъка. Мат беше още там, все така приветлив и готин, и повече от горд, че търсим помощта му.

— Задушаваща круша ли? — попита той, когато му разказахме какво ни беше казал Драйдън. — Никога не съм чувал за подобно нещо.

— Значи ставаме трима — заяви Кайли. — А и Драйдън няма да го впише в доклада си. Казва само, че това е научно обосновано предположение.

— И откъде точно го е научил? В „Хогуортс“ ли? — попита Смит. — Не съм много запознат с тази работа с изтезанията, но ако ми дадете няколко часа, ще видя дали няма да открия откъде е пазарувал убиецът. А какво стана с компютъра на Паркър-Стийл?

— Липсва — казах аз. — Изчезнал е като товарен влак в нощта.

— Мамка му! — изсумтя той. Използваше тази дума толкова често, че човек не можеше да каже дали е раздразнен, или развеселен.

— Откри ли нещо от последните трансакции в кредитната й карта, или телефонните обаждания, което може да я свърже с някоя от останалите три жертви? — попитах аз.

— Нищо. Не им е изпращала съобщения, не им се е обаждала, нито пък е гледала техните видеопризнания на айфона си. А и в разпечатките на обажданията й няма нищо, което да ми даде евентуална следа към убиеца. Възможно е изобщо да не е познавала похитителя си.

— Как тогава е успял да я отвлече без борба и без да вдигне шум? — попитах аз.

— Откъде знаете, че не се е борила? — попита Мат.

— Не го знаем и точно това ме притеснява — отговорих аз. — Кан, Тинсдейл, Кат, Паркър-Стийл… нито един от тях не е лесна за отвличане жертва. Ако между тях не съществува някаква връзка, нека да предположим, че похитителят им е бил някой напълно непознат. Ако действително е така, то те със сигурност щяха да окажат поне някаква съпротива.

— Особено Кан и Тинсдейл — намеси се Кайли.

— А ако е така, то може и да има свидетел, който ги е видял да се борят с нападателя си — казах аз. — Нека да се фокусираме върху Евелин. От трансакциите в кредитната й карта знаем, че в петък вечерта е била в „Кръчмата на Хаки“ на Второ авеню. Така и не се е прибрала в апартамента си, който е само на девет пресечки оттам. Мат, ако можеш да прегледаш телефона й, сигурно ще можеш и да определиш някакъв вероятен район, от който е била отвлечена. А след това можем…

— Аз съм пълен идиот! — възкликна човекът, за когото Кайли допреди малко ме беше уверявала, че е най-способният компютърен спец. — Бил съм толкова зает да търся нещо, което да свързва и четирите жертви, че напълно забравих за очевидното. Дайте ми двадесет минути и ще имам нещичко за вас — каза той и седна зад компютъра си. — Ти си направо гениален, Зак! — възкликна той след малко. — Не знам защо, по дяволите, не се сетих за това пръв.

Мамка му, приятел. Може да си бил твърде зает да очароваш приятелката ми с външността си на футболна звезда, с дразнещия си британски акцент и проклетото соево лате.

22.

Двадесет минути по-късно двамата с Кайли бяхме в офиса на Мат Смит. Забелязах, че вратата на Черил е затворена и в кабинета й не свети, което означаваше поне, че не се е прибрала у дома с някой от нас двамата.

— Какво имаш за нас? — попита Кайли.