Възмездие

— Последните данни за движението на Евелин са тук — отговори Смит и посочи към карта на Горен Ийст Сайд в „Гугъл“. — „Кръчмата на Хаки“ на пресечката на Второ авеню и Осемдесет и осма улица. Платила си е таксито с карта „Американ Експрес“ в единадесет часа и девет минути през нощта. Апартаментът й е на Деветдесет и четвърта улица и Парк Авеню, което е сигурно на десет минути пеша оттам. Нощта е била приятна, така че може и да е предпочела да върви, но дори и веднага да си е хванала такси, което не е много вероятно при трафика през уикенда, с червените светофари и натовареното движение пак е щяло да й отнеме толкова. И тъй като знаем, че въобще не се е прибрала в дома си, май е изчезнала от радарите някъде недалеч от бара — обясни той. — Залагайки на предположението, че е вървяла пеша, иззех кадрите от всички пътни и охранителни камери от Второ авеню. Може би са й трябвали няколко минути да излезе от „Хаки“, след като си е платила сметката, а в единадесет и седемнадесет една пътна камера я е заснела от Осемдесет и девета улица да върви пеша по Второ авеню. Улавяме я отново на Деветдесета, а след това и на Деветдесет и първа улица и дотам. На камерите след пресечката на Деветдесет и първа улица и Второ авеню няма нищо. След това се върнах на разпечатките от мобилния й телефон — продължи Смит. — Тя е имала айфон, който регулярно е отбелязвал местонахождението й. Проверих данните от „Веризон“10, била е в бара цяла вечер, а след това сигналът непрекъснато се е обновявал и може да бъде проследена, докато е вървяла по Второ авеню. В единадесет часа и деветнадесет минути е била в обхвата на клетка на Деветдесет и първа улица и Второ авеню. Пет минути по-късно вече е дванадесет пресечки на юг на Седемдесет и девета улица. След още осем минути вече е била на моста на Петдесет и девета улица на път за Куинс, а след това сигналът изчезва. „Веризон“ така и не засича телефона й отново. Или е бил изключен, или вече е бил на дъното на Ийст Ривър.

— Значи близо до Деветдесет и първа улица се е качила в някаква кола или такси — отбелязах аз.

— В тази част на Второ авеню е пълно с барове — отвърна Смит. — Има цели три в промеждутъка между Деветдесет и първа и Деветдесет и втора улица, където е изчезнала, но нито един от тях няма охранителни камери отвън на улицата.

— Дори и така да е, това е петък вечер в Горен Ийст Сайд — каза Кайли. — Трябва да е имало предостатъчно потенциални свидетели очевидци.

— Да, но повечето от тях трябва да са били в някои от тези барове — отговори Смит.

— Не говоря за хората в баровете, имам предвид тези навън — отбеляза тя и се обърна към мен. — Помниш ли какво направи Ленърд Паркър, за да попречи на Мюриъл Сайкс да намали стойността на апартамента? — попита тя.

— Прати я да пуши навън — отговорих. — Добра идея, детектив, сега само трябва да се помотаем пред тези няколко бара и да намерим неколцина пристрастени към никотина, които са били там в единадесет часа в петък вечер и са били достатъчно трезви, за да забележат как Евелин се качва в кола, потегляща по Второ авеню.

— Добър план — каза Кайли с въодушевление, каквото не бях забелязал у нея през целия ден. — Дай да пообиколим баровете, партньоре.

23.

Лепящото листче на бюрото на Ема Фрай имаше надпис: „Обади се на Гидън“. В края на списъка й за покупки се мъдреше друг надпис с едри главни букви: „ОБАДИ СЕ НА ГИДЪН!!!“. Ема обаче беше оставила целия ден да се изплъзне, без да звънне на сина си. Подобно на много нюйоркчани и тя беше като залепена за телевизора, привлечена от съдебния процес за убийство, воден срещу Рейчъл О’Кийф.

— Ема! — извика Шърман от входната врата. — Обади ли се вече на Гидън?

Ема изключи звука на телевизора и забърза надолу по стълбите, спирайки за миг пред огледалото, за да си погледне косата. „Виж се само, цял Гиди като тийнейджър“, каза тя на отражението си.

Шърман беше вече на кухненската мивка и слагаше букет цветя във ваза.

Когато преди няколко години съпругът й почина, Ема не мислеше, че ще преживее и един щастлив ден до края на живота си. Цветарският магазин, който двамата с Рой управляваха заедно, вървеше успешно, но без него Ема нямаше да може да се оправя сама. „Ще го продам“, беше казала на Гидън.

Синът й откри идеалния купувач. Шърман Фрай беше учител по история и треньор по бягане в гимназия „Джон Адамс“ и току-що се беше пенсионирал след тридесет и пет години работа. Той предложи да купи магазина, но само ако Ема се съгласи да му помага в управлението през първата година.

Тя каза „да“ и след два месеца двамата започнаха да излизат на обичайните бизнес вечери. След това започнаха уикендите — голф, пазаруване на антики, разходки до исторически места от Гражданската война и излети с яхта на борда на Текумеш — прекрасната реставрирана тридесет и трифутова моторница на Шърман.

Вечерта, в която изтичаше едногодишният срок за услугите на Ема, двамата отидоха в любимия си ресторант „Ла Нора“ на булевард „Крос Бей“. Той изчака, докато им поднесат кафето и коняка след вечеря, и приплъзна затворен плик по масата към нея.