XIV колония

Той насочи фенерчето към нишата. Оказа се малко помещение, приблизително метър на метър. Вътре имаше само черен метален шкаф за документи с четири чекмеджета. В горния десен ъгъл се виждаше секретна ключалка. Бегин се надяваше тя да не е заключена и се зарадва, когато горното чекмедже се плъзна свободно навън.

— Какъв е смисълът да се заключва — възкликна той, — след като така и така е скрита?

Слава богу, Чарън не беше чак такъв педант. В горното чекмедже имаше книжа, повечето банкови разпечатки, финансови отчети и сертификати за закупени акции. Във второто имаше нотариални актове, скици и други имотни документи.

— Брад беше доста заможен — обясни Бегин. — Притежаваше около двайсет милиона.

— А вдовицата и децата му не са могли да си поделят наследството?

— Така излиза.

Третото чекмедже беше празно, но в най-долното удариха джакпота.

Голям, подвързан с кожа том.

Бегин го извади и отгърна първата страница. Люк му светна с фенерчето и двамата прочетоха заедно първия абзац.

Истинна хроника за дейността на Братството на Синсинати, извършена по възложение на правителството на Съединените щати и на управата на няколко щата през последната и най-голяма война с Британия, продължила от 8 юни 1812 до 17 февруари 1815 г., предназначена да съхрани и предаде на поколенията тези събития по такъв начин, че да се даде пълно разбиране на всички, които биха могли да се интересуват. Нека се знае, че всеки член на това братство е истински и верен патриот и че наше единствено желание е да служим на отечеството си с чест и достойнство.

Бенджамин Талмидж

8 август 1817 г.

— Това е — каза Бегин.

От горната страна на дневника се подаваше листче, отбелязващо страница. Люк направи знак на другия мъж да отвори на мястото, горе-долу по средата на тома.