XIV колония

— Сигурно си много горда — подхвърли Люк — с важната си роля във всичко това.

— В учебниците по история не пише нищо за случилото се. Когато за пръв път се срещнах с Рейгън, той ми сподели идеята си да използва за свои оръжия парите и морала, като ангажира Ватикана за съюзник. Отначало целият план ми се стори нелеп. Но той бе твърдо решен да го изпълни. Когато през юни осемдесет и втора отиде в Рим, за да го изложи лице в лице на папата, аз бях с него. Москва се заблуждаваше, че едно военно положение ще прекърши полския народ, но тук си бе направила грешно сметките. Вместо това повикът за свобода заливаше целия Източен блок и бавно подкопаваше марионетните правителства. Когато накрая системата рухна, сгромолясването бе зрелищно. Именно Рейгън беше мозъкът зад цялата сделка.

— Както казах, жесток номер сте им врътнали.

— Наречи го както искаш. Важното е, че проработи. Съветският съюз и Студената война приключиха едновременно. Сега новите заплахи идват от войнстващите религиозни фанатици.

— Но те не разполагат с държава, нито с идеология извън собствената им лудост. Вече няма Студена война. Има Смахната война.

— В днешно време лошите вече действат. Преди само позираха.

Люк се сети за онези ядрени бомби.

— Но някакъв остатък от миналото може да е оцелял. — Той видя, че Стефани е на същото мнение. — Колкото за един последен залп.

Тя кимна.

— И ние трябва да го спрем.

31

Южна Франция

20:40 ч.

Касиопея слезе от руския изтребител. Двамата с Котън току-що бяха кацнали във военновъздушната база, недалече от замъка й.

По време на целия полет пилотите не бяха продумали, най-вероятно инструктирани да не общуват по никакъв начин с тях. Очевидно никой не бе очаквал Котън да се намеси толкова зрелищно, за да осуети атаката им срещу самолета на Зорин. За момент тя си бе помислила, че двата самолета ще получат указания да се върнат в Иркутск, но това не бе станало. И сега се радваше да е отново на френска земя.

Котън също слезе от високоскоростното си такси и пристъпи към нея.

— Трябва да говоря със Стефани.

— Предполагам, че в цялата тази история има още много неща, които не знаем.

— Може и така да се каже.

Влязоха в една от сградите и поискаха да ползват самостоятелен офис. Явно персоналът на базата бе подготвен за пристигането им; едва ли руски изтребители кацаха тук всеки ден. Дежурният офицер ги насочи към малка конферентна зала. Там Касиопея извади мобилния си телефон и набра номера на Стефани. След което натисна бутона за високоговорител.

— Във Вашингтон трябва да е към четири следобед — каза Котън.

— За къде пътува Зорин? — попита го Касиопея.

— За остров Принц Едуард. Вече пресметнах, че трябва да кацне към единайсет вечерта местно време.

Телефонът на Стефани звънна още два пъти.

— Ще трябва ли да ходим там?

Преди Котън да бе успял да отговори, някой отсреща вдигна. Не беше Стефани. Мъжки глас, който тя веднага разпозна. Дани Даниълс.

— Бяхме се притеснили — каза президентът.

— Аз също — отвърна Котън. — Последните няколко часа бяха интересни. Но как попаднах на вас? Стефани там ли е?

— В момента е заета с любовницата на Зорин. Ще ти е интересно да чуеш, че е сритала задника на племенника ми.

Котън се усмихна.

— Сигурен съм, че не е толкова зле, колкото казвате.

— Знаеш ли, остават ми по-малко от ден и половина. Повярвай ми, за един президент няма кой знае колко работа през последните два дни от мандата му, освен да си събира багажа. Чувствам се безполезен. Кажи ми нещо, с което да ми повдигнеш духа.

— Зорин пътува за Канада. Търси скрити ядрени оръжия.

— Стефани ми докладва нещо подобно от тук.

Даниълс им разказа накратко всичко, което знаеше. После изслуша какво се бе случило над Байкал и в дачата.

— Белченко смяташе, че мъжете са военни, изпратени да го убият. Някаква идея какво може да е имал предвид с „мат в два хода“ и „Нулевата поправка“?

— Никаква, но ти току-що ми намери малко работа, за което съм ти благодарен. Стефани провежда своя лична операция и всички обаждания до телефона й се пренасочват тук. Чакам и тя да ми звънне. Междувременно с какво да помагаме?

— Бърз превоз до Канада.

Котън му обясни къде се намират в момента.

— Веднага ще ви го уредя. Чакайте там.

— Няма да е зле да проследите и самолета на Зорин.

— Вече се сетих за това. Ще ви информираме за маршрута.

— Трябва да разберем дали заплахата е реална или някаква измислица на Зорин — каза Котън. — Не знаем дали действа сам. В дачата очевидно имаше помагачи. Пък и онези руснаци. Те определено искаха смъртта на стария архивар.

— Докато летяхме над езерото с хеликоптера — обади се Касиопея, — офицерите определиха със сигурност автомобилите, които гонеха Котън, като военни.

— Госпожица Вит, нали така? — възкликна Даниълс. — Отдавна не сме се виждали.

— Наистина мина време, господин президент.

— Цялата тази история намирисва — заяви Дани. — Москва изрично поиска помощ. Реших да им услужа и пратих теб, Котън. След това те ни алармираха за Аня Петрова, която била тук по поръчка на Зорин, и аз изпратих Люк да надуши следите й. Освен това пуснаха Касиопея в страната.