XIV колония

Той погледна към Петрова. От ъгъла на шията и краката й спрямо торса беше очевидно, че е мъртва.

— Ти пък кой си, дявол да те вземе? — попита единият от двамата униформени.

— Аз съм федералният агент, който ще ви нарита тъпите задници, защото ме лишихте от единствената ми улика.

37

Остров Принц Едуард, Канада

22:49 ч.

Зорин пристегна ремъците на парашута си. Навремето, през 70-те, когато за пръв път го бяха обучавали да скача, екипировката им беше примитивна, ненадеждна, често опасна. Сред съкурсистите му имаше ранени и загинали. Скоковете с парашут не бяха популярна дисциплина в школите на КГБ, но той обичаше да скача; имаше записани близо сто скока. Този път разполагаше със специален парашут, предназначен за големи височини и с повишена маневреност. Не чак военен, но близък по качество. Нощните скокове бяха проблематични по начало, но след като веднъж парашутът се отвореше, спускането надолу протичаше както обикновено, особено с помощта на очилата за нощно виждане.

Гълфстриймът бе прелетял Атлантика навреме. Бяха навлезли в канадското въздушно пространство откъм Нюфаундленд, след което бяха поели курс към Ню Йорк. Над залива Сейнт Лорънс пилотите се свързаха с канадските авиодиспечери, за да докладват проблеми с херметизацията, и поискаха разрешение да слязат на деветстотин метра височина, за да ги отстранят. От земята първоначално се бяха опънали, но после дадоха съгласието си, вероятно от страх да не се окажат виновни за някоя злополука.

Той нахлузи шлема на глава.

Пистолетът му беше на сигурно място в малка раница под черния гащеризон, който вървеше заедно с парашута; там бе сложил и последните си останали пари. Не бяха много. Около 5000 щатски долара, но щяха да му стигнат. Руските рубли остави на борда, нямаше да му трябват повече. От Гугъл Карти избра точното място за скока, на северния бряг на залива. Той познаваше острова добре. Беше посещавал главния му град, Шарлъттаун, още като офицер в КГБ.

— Наближаваме бреговата ивица — съобщи пилотът по уредбата.

Налягането в кабината бе вече изравнено с външното, светлините угасени. Идеята бе да се отклонят леко от въздушния коридор, който минаваше над Нова Скотия, и да свърнат петдесетина километра на запад, над острова. След скока пилотите щяха да коригират курса и да се оправдаят с технически проблем.

— Остава по-малко от минута — чу се отново гласът на пилота.

Зорин сграбчи заключващия лост на вратата и я разтвори. Тежкият метален панел хлътна навътре върху пантите си и се отвори докрай. В кабината нахлу леден въздух, но той беше навлякъл достатъчно дрехи, под гащеризона беше с палто, а под шлема бе нахлузил скиорска маска, която закриваше цялото му лице. Единият от пилотите се появи на вратата на салона и вдигна ръце с дланите към него с разперени десет пръста.

По стар навик Зорин провери още веднъж токите и връзките на парашута.

Когато вдигна глава, само пет пръста бяха още разперени.

Четири.

Три.

Два.

Един.

Той долепи длани до гърдите си. И скочи.

Леденият въздух го блъсна като стена, но топлите дрехи вършеха работа. След три секунди вече падаше с осемдесет километра в час надолу. Целият скок щеше да трае около три минути, максимум. Всичко във въздуха ставаше много бързо; усещането беше като при гмуркане с главата напред в аеродинамичен тунел. Кожата на челото му се изпъна. Бузите му под скиорската маска сякаш щяха всеки момент да се откъснат от лицето му.

През очилата за нощно виждане забеляза, че все още се намира над залива Сейнт Лорънс, но хоризонталната инерция от полета бързо го носеше към брега. Разпери ръце и крака, за да спре въртенето на тялото си във въздуха. Падаше с корема надолу. Толкова много неща можеха да се объркат при един скок. Да се преплетат въжетата. Да излезе бурен вятър. Да се скъса платът. Повечето проблеми бяха разрешими, стига да не възникнеха в последните 500 метра. След това каквото и да се случеше, нямаше смисъл да предприема нищо, освен да си каже молитвата.

Дотук всичко протичаше гладко.

Право напред, зад един тесен плаж, различи неясните очертания на скалист рид, отвесни каменни стени и неравни силуети на дървета. Остри канари стърчаха като зъби на огромно праисторическо животно надолу по склона. Трябваше да ги избегне. Малко вдясно и назад от тях се виждаше горската поляна, която бе видял на сателитната карта в Гугъл; около хектар на големина, тя беше предостатъчна за целите му.

Той дръпна връвта и куполът на парашута експлодира нагоре.

Силно разтърсване и рязко изплющяване възвестиха беда.