XIV колония

Малоун попиваше всяка подробност от спирането на пикапа пред къщата на Кели. Касиопея седеше до него в служебния автомобил, който ги бе очаквал на местното летище. Верен на думата си, Едуин Джеймс бе организирал всичко на земята. Бяха се забавили малко заради зимни бури над Гренландия, но въпреки това пристигнаха поне половин час преди гълфстриймът на Зорин да прелети над острова.

Канадските авиодиспечери, работещи в синхрон с Кралската конна полиция, наблюдаваха внимателно полета и забелязаха лекото отклонение, с което пилотите бяха избегнали Нова Скотия, преминавайки вместо това над северния бряг на остров Принц Едуард. Дали Зорин бе скочил с парашут, беше невъзможно да се каже, но Котън през цялото време допускаше, че това ще бъде начинът му да проникне в Канада.

— Той е! — прошепна Малоун, след като разпозна Зорин през бинокъла за нощно виждане, услужливо предоставен им в колата заедно с две берети и няколко резервни пълнителя.

Бяха паркирали в една от алеите за коли по протежение на дългата улица, като се надяваха, че обитателите на къщата с тъмни прозорци не са си у дома. Така нямаше да възбудят подозрителността на Зорин. През процепа в единия страничен прозорец отвън проникваше студен въздух и пречеше на стъклата да се запотят.

— А сега какво? — попита Касиопея.

Той се плъзна надолу в седалката и опря глава на рамката на вратата.

— Сега чакаме.

Зорин се приближи до главния вход; от прозорците на долния етаж струеше светлина. Над покрития вход с колонада се намираше салонът на втория етаж; всичките му осем прозореца бяха ярко осветени. Иззад вратата се чуваше оперна музика.

Зорин почука достатъчно силно, за да го чуят.

Музиката затихна, но не спря. Чуха се тътрузене на крака по твърд под и звук от издърпване на резе. Мъжът, който надникна през светлия процеп между вратата и касата, беше на около шейсет и пет, с подстригана козя брадичка. Последния път, когато бе видял това лице, в тайната квартира с Юрий Андропов, косата му беше още черна. Сега беше изтъняла, побеляла и оредяла на челото.

— Привет, другарю — каза той.

Руснакът, живеещ под името Джейми Кели, го изгледа със заучено безразличие. После устните му се изкривиха в смразяваща усмивка. Беше го познал.

— Александър Зорин. Отдавна чакам този ден.

Касиопея видя как Зорин влезе в къщата и вратата се затвори зад него.

— По всичко личи, че бандата се събра — каза Котън.

От разговора с Белия дом тя знаеше точно пред какво са изправени. Нещо като лов. Навремето баща й обичаше да я взема със себе си. Той даваше голяма преднина на дивеча, следваше го, но не прекалено отблизо, само колкото да отгатва намеренията на животното и да чака удобния момент за изстрела. И макар сама да не си падаше по подобни забавления, тя обичаше компанията на баща си. Сега двамата с Котън бяха следвали този дивеч чак от Сибир, като дори бяха попречили на друг ловец да го убие.

— Допускам — каза тя, — че няма да седим тук цяла нощ.

— Нетърпелива както винаги.

— Може ли да се понатискаме?

— Това е идея. Но колкото и да е примамлива, имаме работа.

Котън се пресегна към задната седалка и взе пътната чанта, която ги очакваше там още с качването им в колата.

— Не знаех как точно ще се развият нещата, но си казах, че е редно да бъда готов.

Той дръпна ципа, порови вътре и извади малко електронно устройство с кабел.

— Трябва да прикрепим микрофона към един от прозорците. Така можем да ги подслушваме. Не е върхът на високите технологии, но върши работа.

— Предполагам, че един от нас ще трябва да се заеме с прикрепването.

— Това е задача, създадена специално за теб.

— А ти?

— Ще те съзерцавам отзад.

— Не се и съмнявам.

41

Люк и Стефани излизаха с форда от Анаполис; той шофираше. Питър Хедлънд щеше да остане още няколко дни в болница.

— Сигурен съм, че смъртта на Аня ще бъде запазена в тайна — каза й той. — Щатската полиция на Мериленд благоволи да съдейства едва след като се намесиха Тайните служби и засекретиха всичко.

Люк виждаше, че бившата му шефка е уморена, и й съчувстваше. Наближаваше полунощ, а и двамата бяха имали дълъг ден.

— Обещах на Фриц Стробъл да му върна колата цяла и невредима — каза тя. — Ще се радвам, ако не съсипеш и нея.

— Предполагам, че ще се срещнем с Лари Бегин? — попита той.

— Още утре сутринта. Междувременно трябва да поспим. Котън следи Зорин, а тук нещата са наникъде. Обадих се на Едуин и му казах, че ни се полага почивка.

Телефонът на Стефани извибрира. Тя погледна дисплея и Люк я чу да казва:

— Това не е на добро.

— Игнорираш ме — прозвуча гласът на Дани Даниълс по високоговорителя.

— Началникът на канцеларията ти знае всичко — отвърна Стефани.

— Искам да го чуя от теб.

— Няма да ти хареса.

— Представа си нямаш колко много неща не ми харесват в момента.

Люк изслуша сбития й разказ за събитията от последните часове, до смъртта на Петрова и разкритията на Хедлънд. После чичо му им даде подробности за Малоун, който в момента бил в Канада със Зорин.

— Само че възникна нов проблем — каза президентът. — В Москва са бесни.