За подмяна

Идват етажи 50–100 и нещата леко се променят. Вече можеш да срещнеш хора с прилична работа. Ако някой от тях бъде убит, налага се поне да се престориш, че разследваш кой го е направил. Разбира се, най-вероятно е това никога да не се разбере, защото никой не е видял нищо, никой не знае нищо, никой никога няма да помогне на полицай, ако има как да го избегне, и накрая, защото извършителите са се изпокрили из по-горните етажи, където полицаите просто не стъпват. Е, понякога кметът сбърчва вежди, поглеждайки статистиката, говореща за стотици неразкрити престъпления в този сектор, и тогава следва демонстрация на сила, която се свежда до приписване на част от престъпленията на достатъчен брой невинни нещастници, колкото да се вдигне процентът на разкритите случаи до приемливо ниво — да кажем, десет процента. Така че ако имате късмет да ви убият по време на подобна кампания, имате и шанса да бъдете — технически, ако не наистина — отмъстени. Иначе просто го забравете — повечето от живущите по тези етажи вече даже не се главоболят да викат полицията за дребни правонарушения като убийства, да речем.

Етажи 100–184 са различна история. Убият ли тук някого, от теб се очаква да разкриеш убиеца. В повечето случаи това не става. Но тук вече имаш на разположение полицейската информационна подсистема и въобще тук може да става дума за неща като компютърно подпомогнато издирване на престъпници, идентифициране на отпечатъци и фотоанализ. Понеже повечето престъпления се извършват от приходящи от етажи 1–50, ти, разбира се, никога не можеш да разчиташ да ги заловиш. Даже ако някога случайно научиш тяхната самоличност, те най-вероятно вече са убити по време на друга акция. Малка част от останалите убийства спадат в стандартните категории на ревност, омраза, отмъщение и следователно могат да бъдат разкрити. Останалите са извършени от хора, живеещи от 150-и етаж нагоре, което за теб означава недосегаеми. В мига, в който уликите започнат да сочат над тази втора магическа линия, примерно към нечий откачил син или смахнал се достопочтен патриарх на обществото, делото се маркира с „По-нататъшното разследване е нецелесъобразно“.

185-и е етаж на мафията. Живущите тук често биват посещавани от старши полицейски служители, местни политици и бизнесмени. Правилото гласи: хората на мафията могат да бъдат убивани само от своите — е, освен ако на „своите“ не им хрумне да убият някой друг, в които случаи има предвидена финансова компенсация, гарантираща забравяне на случилото се. Ако някому хрумне тъпата мисъл да отвори разследване за убийство на 185-и, идеята може да се счита за умряла, преди още да е стигнала до полицейския участък.

Над 185-и не се умира. Изключения: от ръката на себеподобен или тази на Бог. Никой от тях досега не е бил обвиняем.

Решиш ли по някаква причина да станеш полицай, само няколко дни по-късно трябва да вземеш решение. Налага се да избереш в кой клуб да членуваш: този, чиито членове се облажват от търговията с наркотици, от проституция и рекет, или другия — който суче от мафията. И в двата случая престъпността се отчита подобаващо пред полицията в Ню Ричмънд. Умните ченгета биват вербувани още през първите седмици. Останалите или напускат в края на месеца, или биват убити при изпълнение на служебните си задължения. Независимо от причината, излишно е да разчиташ на пищно погребение. В такива случаи е прието да се казва, че полицаят не е успял да се впише в програмата. Но докато си на работа, трябва да присъстваш при оглед на сцени на местопрестъпления, да пишеш доклади, да вземаш пари — половината от които се налага да дадеш другиму — и да търчиш насам-натам с пистолет в ръка. Ако си нощен патрул, слушаш и разказваш на чаша бира истории от полицейския фолклор, изтръскваш проститутки за наркотици и после се прибираш у дома при жена си. Някой път могат да те убият. Това е.

Но има и полицаи, които са по-различни. Мал беше от тях. Мал можеше да се отзове на повикване за всякакво убийство, където и да е станало то, и после да направи всичко по силите си, за да залови убиеца. Предполагам и аз бях такъв, което обяснява защо свърших като лейтенант на трийсет и две годишна възраст: мъдър, стар и натрупал опит. Във всяко управление има една невидима и пъстра група ченгета, които са там, за да разкриват престъпления. Те са като атрофирал орган в цветущото тяло на корупцията. Мал беше разкрил толкова убийства на проститутки, че просто нямаше как да не го повишат. Колкото и администрацията да не обичаше някой да върши истинска работа в свободното си време, началниците нямаше как да игнорират статистиката. Аз пък се бях концентрирал върху разкриваемите престъпления на етажи 50–184 и бях успял в достатъчно случаи, за да стана част от низшето началство.