За спасяването на света

Ето, за сравнение/вдъхновение, личното ми „откровение“ за нишката „спасяване на света“ в „Тринайсетте цвята на дъгата“:

„Всяка от историите тук е за спасяването на света. Независимо дали говорим за буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в „Как спасих света, или най-хубавата професия“), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме „наше кралство“ („Извън картината“), на единичната вселена, която е човекът („Заклинание“, „Да обичаш Сам Сама“, „Драконът и портокаловият сок“), на ВСИЧКИТЕ вселени-хора, които сме се сбрали в този свят („В началото бе метрото“) или на някой друг („Домашен любимец“), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме „човеци“ („Сиянието на реката“, „Последният разказ“, „И попита войникът: – Кой ме повика?“, „Сънувах човешко лице“, „Атентатът“, „Приказка за Юнаци и злодеи“).“

5. Подредбата на антологията е по „старшинство“: започваме с родения най-отдавна автор (в момента е Величка Настрадинова) и стигаме до най-младия (в момента: Геновева Детелинова). Така че – моля пишете годините на раждане на авторите, които предлагате.

6. Принципът „Щом Харлан го може, можем го и ние“: След окончателния подбор, ще групираме текстовете по теми, типове сюжети, типове фантастичност (научна, фентъзи, хибриди, алтернативна история и т.н.) и други отличителни белези. За всяка група ще напишем встъпление, което представя историята ù в българската фантастика и изброява други (добри) образци от същия тип – разбира се, доколкото ги познаваме ние. Задачата е литературоведско-фантастологично-библиографска.

Пояснения за 5 и 6: Окончателната подредба вероятно ще е смесица от принципа за старшинството и принципа за тематичността. Тоест: първата група текстове (която може да е и само един текст) ще започва с разказа на най-старшия автор в цялата антология, като разказите вътре в самата група също ще са подредени по старшинство. Втората група ще започва със следващия по старшинство (в цялата антология) автор и т.н.

7. Принципът „Земята ни е мила“: Хартиеният сборник ще се издаде на рециклирана хартия, както всички по-големи издания на Човешката. Това оскъпява крайната цена с не повече от 10 процента, а е хем възпитателно, хем престижно. ;) (Освен нас, само „Алтера“ си издават книгите на рециклирана хартия, мисля.)

Как изглежда въпросната рециклирана хартия, ще ви подскаже „Слънце недосегаемо“ или нов-новеничкото издание на „Тринайсетте цвята на дъгата“.