Отидох под огледалата към вътрешния двор и размахах ръце над главата си, за да привлека внимание. Накрая от високоговорител под огледалото се чу глас.
— Какво има?
— Някой ми е взел документите.
— Кой?
— Не знам. Оставих ги при телефона и след две минути ги нямаше.
— От теб се очаква да се грижиш за собствеността ти.
— Знам, но някой ги е взел. Защитавам се сам и тези документи ми трябват. Трябва да претърсите отделението.
— Първо, не ти ми казваш какво да правя. И второ, това няма да стане.
— Ще докладвам това на съдията. Тя няма да е много доволна.
— Не ме виждаш, но треперя от страх.
— Вижте, трябва да намеря тези документи. Те са важни за делото ми.
— Тогава е трябвало да се грижиш по-добре за тях.
Дълго се взирах в огледалото, след това се обърнах и тръгнах към килията си. В този момент осъзнах, че колкото и пари да ми струва, трябва да се махна от това място.
11.
Дейна Бърг заяви, че ѝ трябва време, за да приготви възраженията си срещу молбата на Дженифър Арънсън за намаляване на гаранцията. Това означаваше, че ще прекарам поне още един уикенд в килията си в Двете кули. Чаках вторник, както човек чака във води, пълни с акули, да му хвърлят въже, което най-накрая да го изтегли на безопасно място.
В автобуса към съда ядях сандвич със салам и ябълка, за които се надявах да са ми последните, след това започнах бавното си изкачване през вертикалния съдебен арест към килията на деветия етаж до залата на съдия Уорфийлд. Въведоха ме там малко преди изслушването в десет сутринта, за да не мога да говоря предварително с Дженифър. Донесоха ми костюма и се преоблякох. Вече беше стесняван веднъж, но пак ми беше широк в кръста и главно от това разбирах как ми се е отразил арестът. Тъкмо си слагах вратовръзката, когато съдебният пристав ми каза, че е време да влизам.
Залата бе по-пълна от обикновено. Репортерите бяха на същия ред както обикновено, но видях също така дъщеря си, Кендал Робъртс и бъдещите ми благодетели Хари Бош и Андре Ла Кос — двама мъже, които не можеха да бъдат по-различни, но седяха там един до друг, готови да ми дадат спестяванията си. До тях бе Фернандо Валенцуела, агентът по гаранциите, който бе готов да направи превода, ако привлечем съдията на наша страна. Бях работил с Валенцуела две десетилетия с прекъсвания и в някои моменти се бях клел, че никога повече няма да го използвам, както той се бе клел понякога да не плаща повече гаранциите на мои клиенти. Но ето го сега, очевидно решен да остави огорченията в миналото и да поеме риска да плати гаранцията ми.
Усмихнах се на дъщеря си, намигнах на Кендал. Точно когато се канех да тръгна към масата на защитата, видях вратата на залата да се отваря и през нея влезе Маги Макфърсън. Огледа се, видя дъщеря ни и седна до нея. Хейли вече седеше между Маги и Кендал, които никога не се бяха срещали. Тъкмо ги запознаваше, когато аз се настаних до Дженифър на адвокатската маса.
— Ти ли помоли Маги Макфърсън да дойде? — прошепнах.
— Да — отвърна Дженифър.
— Защо?
— Защото е прокурор и ако тя каже, че няма да се укриеш, това ще има голяма тежест пред съдията.
— И голяма тежест пред шефовете ѝ. Не биваше да я притискаш така…
— Мики, работата ми днес е да те извадя от ареста. Ще използвам всеки инструмент, до който се докопам. Ти би направил същото.
Преди да успея да отговоря, пристав Чан поиска тишина в залата. След секунда съдия Уорфийлд пристъпи през вратата зад секретарската маса и се качи пъргаво по стъпалата до мястото си.
— Продължаваме с „Калифорния срещу Холър“ — започна тя. — Постъпила е молба за намаляване на гаранцията. Кой ще се аргументира от името на защитата?
— Аз — каза Дженифър и се изправи до масата.
— Добре, госпожице Арънсън — отвърна Уорфийлд. — Молбата е пред мен. Имате ли други аргументи, преди да изслушаме и представителите на Народа?
Дженифър се приближи към катедрата с папка и купчина документи и започна да ги нарежда.
— Да, ваша чест — каза тя. — В допълнение към делата, споменати в подадените книжа, имам и още прецеденти, с които да подкрепя искането за намаляване на гаранцията. Това обвинение няма смекчаващи или утежняващи вината обстоятелства и досега щатът не е дал и най-малък аргумент, че господин Холър е заплаха за обществото. Що се отнася до това дали има опасност да се укрие, от ареста си досега той показва само абсолютна решителност да се бори срещу обвинението и да се оневини, въпреки безпочвените опити да бъде възпрепятстван в собствената си защита, след като беше задържан и поставен в невъзможност да се приготви за делото. Просто казано, обвинението иска да държи господин Холър в затвора, защото се страхува и иска да се яви на процеса на наклонен терен.
Съдията изчака за миг, в случай че има и още. Бърг се изправи до масата на обвинението и изчака да я забележат.
— Освен това, ваша чест — продължи Дженифър, — имам и свидетели, които са готови, ако се наложи, да характеризират господин Холър.
— Сигурна съм, че това няма да е необходимо — каза Уорфийлд. — Госпожице Бърг? Виждам, че чакате да отговорите.