— Не взех процент, защото тези пари му трябват. Ще надхвърли осигуровката си и тогава наистина ще му потрябват. Освен това създадох доверителен фонд и той ги вложи там.
— Виж, Мики, той може да вземе част от сумата или да получи заем срещу нея — настояваше Дженифър. — Важното е, че ти трябва да излезеш оттук. Не само че мястото е опасно, но и слабееш, не изглеждаш добре и здравето ти е застрашено. Помниш ли какво казваше Сийгъл Адвоката? Изглеждай като победител и ще бъдеш победител? Ти не изглеждаш като победител, Мики. Може и да си стесняваш костюмите, но пак си блед и с болнав вид. Трябва да излезеш оттук и да се приведеш във форма за процеса.
— Той всъщност казваше: „Дръж се като победител и ще бъдеш победител“.
— Няма значение. Същото е. Това е твоят шанс. Тези хора дойдоха при нас. Не сме ги търсили ние. Всъщност Андре каза, че те видял по телевизията на последното изслушване и си спомнил за времето, когато той бил на твое място.
Кимнах. Знаех, че е права. Но мразех да взимам пари, особено от Бош, моя брат, за когото знаех, че се нуждае от тях за други неща.
— Не само това, трябва да се прибереш за Коледа и да се видиш с дъщеря си — каза Дженифър. — Забраната за посещения я е наранила толкова много, колкото би наранила и теб.
Закова ме с последния аргумент. Липсваше ми дъщеря ми, липсваше ми гласът ѝ.
— Добре, разбрах — отвърнах.
— Хубаво — каза Дженифър.
— Мисля, че ще успеем да намалим гаранцията до три милиона — казах. — Но вероятно не повече.
— Можем да покрием три милиона — отвърна Дженифър.
— Добре, уреди го — казах. — Дори не намеквай, че можем да се справим с три милиона. Искам Бърг да си мисли, че отиваме да просим. Ще си помисли, че ако намали гаранцията с два милиона, пак вероятно ще ме остави вътре. Искаме един милион и тя прави компромис за два или три.
— Точно така — отвърна Дженифър.
— И още нещо последно — казах. — Сигурна ли си, че Хари и Андре са дошли доброволно с тази помощ? А не е било обратното?
Дженифър сви рамене и погледна Сиско.
— Честна скаутска, шефе — каза той. — Така каза Лорна.
Потърсих признаци, че лъжат, но не открих. Но виждах, че нещо тревожи Дженифър, и попитах:
— Какво има, Дженифър?
— За гаранцията. Ами ако съдията поиска и монитор като част от сделката? Гривна на глезена. Можеш ли да живееш с това?
Замислих се за миг. Щеше да е огромно вмешателство в личното ми пространство, ако щатът следеше всеки мой ход, докато градя защитата си. Но си спомних какво бе казала Дженифър за времето, което щях да прекарам с дъщеря си.
— Не го предлагай — казах накрая. — Но ако изникне като част от сделката, ще го приема.
— Добре — отвърна Дженифър. — Ще подам молбата веднага щом изляза оттук. Ако имаме късмет, ще се явим пред съдията утре и ще се прибереш за уикенда.
— Изглежда добър план — казах.
— Има и още нещо от Хари Бош — добави Дженифър.
— Какво?
— Каза, че иска да помогне и за защитата, ако го искаме.
Това ме накара да се поколебая. Между Сиско и Бош винаги бе имало леко напрежение заради причината, поради която бяха станали детективи. Бош вече беше пенсионер, но от полицията. Сиско бе на страната на защитата от самото начало. Привличането на Бош можеше да се окаже изключително полезно заради опита и връзките му. Но можеше и да развали атмосферата в екипа ми. Нямаше нужда да обмислям дълго предложението, защото Сиско сложи край на несигурността ми.
— Имаш нужда от него — каза той.
— Сигурен ли си? — попитах.
— Доведи го — потвърди Сиско.
Знаех какво прави. Пренебрегваше всички търкания и враждебности заради мен. Ако бе някой друг случай, щеше да каже, че нямаме нужда от Бош, и това вероятно щеше да е вярно. Но след като животът и свободата ми бяха заложени на карта, Сиско искаше всички предимства на наша страна.
Кимнах му в знак на благодарност и погледнах Дженифър.
— Първо ме измъкни оттук — казах. — След това ще се срещнем с Бош. Погрижи се да получи всички споделени доказателства, особено снимките от местопрестъплението. Той е добър в тези неща.
— Заемам се — отвърна тя. — Той включен ли е в списъка ти с посетители?
— Не, но мога да го добавя — казах. — Може вече да се е опитал да ме види.
Върнах вниманието си към Сиско.
— Добре, здравеняко, ти какво имаш?
— Взех пълния доклад за аутопсията от човек от Съдебна медицина — каза той. — Токсикологичните данни ще ти харесат.
— Казвай.
— В кръвта на Сам Скейлс е имало флунитразепам. Има го в доклада. Като го провериш в Гугъл, получаваш рохипнол.
— Наркотикът на изнасилвачите — каза Дженифър.
— Добре — отвърнах. — Какво количество е имало в кръвта му?
— Достатъчно, за да го събори — каза Сиско. — Не е бил в съзнание, когато са го простреляли.
Хареса ми, че Сиско каза „простреляли“. От това ми стана ясно, че той изцяло подкрепя теорията, че съм бил набеден и най-вероятно от повече от един човек.
— Какво ни казва това за времето, когато е бил упоен? — попитах.
— Още не сме сигурни — отвърна Сиско.
— Дженифър, ще ни трябва експерт за процеса — казах. — И то добър. Можеш ли да поработиш над това?
— Заемам се — каза тя.