Тонът ѝ показваше раздразнение, което ми се стори обезпокояващо, тъй като заседанието едва започваше. Докато вървях към катедрата, Дженифър занесе копия на новата жалба на масата на обвинението и на съдебния секретар, който пък подаде документа на съдията.
— Ваша чест, защитата иска само това, на което има право — казах. — Пред вас е молба за представяне на данните от колата и мобилния ми телефон, които обвинението не ни е дало, защото знае, че са оневиняващи и ще покажат, че съм бил в къщата си и че колата ми е била в гаража, когато се твърди, че съм отвлякъл господин Скейлс, а след това съм го закарал в дома си и съм го убил.
Дейна Бърг незабавно скочи и възрази. Дори нямаше нужда да дава основания за възражението си. Съдията веднага го прие.
— Господин Холър — прогърмя гласът ѝ, — да представяте защитата си пред медиите, а не пред съда, е неприемливо и… опасно. Разбирате ли ме?
— Да, госпожо съдия, и се извинявам — казах. — Фактът, че сам се защитавам, ме доведе до емоционални дълбочини, с които обикновено не съм в контакт.
— Това не е извинение. Повече предупреждения няма да има.
— Благодаря, ваша чест.
Но докато изричах извинението, не се сдържах и се зачудих какво би направила съдията, ако реши, че съм обидил съда? Щеше да ме прати в затвора? Вече бях там. Да ми наложи глоба? Пожелах ѝ късмет със събирането ѝ, след като нямах никакви приходи, докато се борех с обвинение в убийство.
— Продължете — нареди съдията. — Внимателно.
— Госпожо съдия, молбата е ясна — казах. — Щатът очевидно разполага с тази информация, а ние не сме я получили. Изглежда, че за прокуратурата е обичайно да не споделя, освен ако защитата изрично не поиска това от нея, а правилата не са такива. Това е жизненоважна информация за моя собственост, която ми е необходима, за да се защитя, и ми трябва веднага, ваша чест. Не когато на обвинението му скимне.
Съдията погледна Бърг за отговор, прокурорът се приближи към катедрата и свали микрофоните на нивото на устата си.
— Ваша чест, предположенията на господин Холър са напълно погрешни — каза тя. — Информацията, която той иска, е придобита от лосанджелиската полиция след издаването на съдебна заповед, която изисква време, за да се подготви и изпълни. Материалите, получени в резултат на тази заповед, пристигнаха при мен вчера и все още не са разгледани нито от мен, нито от някой друг от моя екип. Смятам, че правилата ми позволяват поне да разгледам доказателствата, преди да ги предам на защитата.
— Кога защитата ще получи тези материали? — попита Уорфийлд.
— Мисля, че утре до края на деня — каза Бърг.
— Ваша чест? — обадих се аз.
— Изчакайте малко, господин Холър — каза Уорфийлд. — Госпожице Бърг, ако нямате време да прегледате тези материали, дайте някой друг да го направи или ги предайте на сляпо. Искам да ги предоставите на защитата до края на деня. Говоря за днес. До края на работния ден. Не в полунощ.
— Да, ваша чест — каза смъмрената Бърг.
— Ваша чест, продължавам да искам да бъда изслушан — казах.
— Господин Холър, току-що ви издействах това, което искахте — каза нервно Уорфийлд. — Какво друго има за казване?
Приближих се до катедрата, след като Бърг отстъпи от нея. Погледнах назад към залата и видях Кендал да седи до дъщеря ми. Това ми даде увереност. Вдигнах микрофона на предишното му ниво.
— Госпожо съдия — започнах, — защитата е притеснена от тази абсурдна идея, че доказателствата няма нужда да се споделят, докато не бъдат прегледани. Това е аморфна дума, ваша чест. Какво значи прегледани? Колко дълго трае преглеждането? Два дни? Две седмици? Два месеца? Ще помоля съда да определи ясни правила за това. Както съдът знае, не съм и няма да се откажа от правото си на бързо производство и затова всяко забавяне при споделянето на доказателства поставя защитата в неизгодна позиция.
— Ваша чест? — обади се Бърг. — Може ли да бъда изслушана?
— Не, госпожице Бърг, няма нужда да бъдете изслушвана — каза Уорфийлд. — Нека ясно да се разбере какви са правилата за споделяне на доказателства в тази съдебна зала. Това е двупосочна улица. Каквото влезе, трябва да излезе. Веднага. Никакво бавене, никакви ненужни преглеждания. Каквото получи щатът, получава го и защитата. И обратно, каквото получи защитата, получава го и щатът. Без бавене. Наказанието за нарушение е изключване на материала от делото. Запомнете това. А сега може ли да се върнем към причината, поради която бе насрочено това изслушване? Молбата за изключване на доказателство, подадена от господин Холър, с която се иска общо взето отпадането на основанието за това дело. Госпожице Бърг, на вашите плещи лежи задължението да оправдаете претърсване и отнемане на имущество без заповед. Имате ли свидетел, който да призовете по този въпрос?
— Да, ваша чест — каза Бърг. — Народът призовава полицай Рой Милтън.
Милтън се изправи и тръгна през портичката към свидетелската банка. Вдигна ръка и се закле. След това седна, самоличността му бе установена и Бърг поиска от него да разкаже своята версия за ареста ми.