— И ме видяхте да влизам в паркинга?
— Видях ви.
— Това подозрително ли ви се стори?
— Не. Бяхте с костюм и си помислих, че вероятно сте оставили кола на паркинга.
— Знаехте ли, че „Секвоя“ е бар, който често се посещава от адвокати?
— Не.
— Кой ви каза да ме спрете, след като потеглих от паркинга?
— Ъ, никой. Видях липсващата табела, когато завихте от „Бродуей“ по Втора, напуснах мястото и предприех спиране.
— С това имате предвид, че ме последвахте в тунела и след това си включихте фаровете, нали?
— Да.
— Знаехте ли предварително, че ще потегля от този паркинг без задна табела на колата?
— Не.
— И не бяхте точно на онова място специално за да ме спрете?
— Да, не бях.
Бърг стана и възрази, като каза, че притискам Милтън, като му задавам един и същ въпрос по различни начини. Съдията се съгласи и ми каза да продължавам.
Погледнах надолу към катедрата и към записките, които си бях водил с червено мастило.
— Нямам повече въпроси, ваша чест — казах.
Съдията изглеждаше леко объркана от моя разпит и внезапния му край.
— Сигурен ли сте, господин Холър?
— Да, ваша чест.
— Добре. Щатът има ли въпроси?
Бърг също изглеждаше объркана от разпита ми на Милтън. Смяташе, че не съм нанесъл никакви поражения, и нямаше въпроси. Съдията върна вниманието си към мен.
— Имате ли друг свидетел, господин Холър?
— Не, ваша чест.
— Добре. Аргументи?
— Госпожо съдия, аргументът ми е предаден.
— Нищо повече? Не бихте ли искали поне да свържете точките заради нас след разпита ви на свидетеля?
— Всичко е предадено, ваша чест.
— Щатът иска ли да добави нещо?
Бърг се изправи и вдигна ръка, сякаш питаше какво има за добавяне, след това каза, че ще отговори на молбата ми писмено.
— Тогава съдът е готов да отсъди — каза Уорфийлд. — Молбата е отказана и съдът излиза в почивка.
Съдията се бе изказала делово. А аз чувах шепоти и усещах разочарованието в залата. Сякаш зрителите в един глас бяха попитали: „Моля!?“.
Но аз бях доволен. Не исках да спечеля това отсъждане. Исках да срежа клона на обвинението и да спечеля делото. И току-що бях замахнал за първи път с брадвата.
9.
Срещнахме се в три часа в добро разположение на духа, въпреки обстановката. Не само че успяхме да получим и документираме по време на съдебното изслушване отговорите, които искахме, но и Дженифър и Сиско казаха, че имат добри новини, които биха желали да споделят. Помолих Дженифър да започне.
— Добре, помниш ли Андре Ла Кос? — попита тя.
— Разбира се — отвърнах. — Звездният ми час.
Беше си самата истина. Делото „Щат Калифорния срещу Андре Ла Кос“ можеше да бъде гравирано на надгробната ми плоча, когато дните ми приключеха. С него се гордеех най-много. Невинен човек, върху когото се бе стоварила цялата тежест на съдебната система, обвинен в убийство, а аз го освободих. И това не бе просто оправдателна присъда. Това бе най-рядката птица в съдебната система. Беше Голямото Н. Работата ми по време на процеса доказа, че е невинен. До такава степен, че щатът му изплати обезщетение за грешката изобщо да го обвини.
— Какво по-точно? — попитах.
— Ами прочел в интернет за твоя случай и иска да помогне — каза Дженифър.
— Как да помогне?
— Мики, не разбираш ли? Ти му издейства седемцифрено обезщетение за погрешно обвинение. Иска да се отплати. Обадил се на Лорна и казал, че може да даде до двеста хиляди за гаранцията.
Бях шокиран. Андре едвам бе оцелял по време на делото, докато бе задържан на същото място — Двете кули, — а ние се явявахме на процеса и му договаряхме обезщетението. Бях взел една трета от него, но това бе преди седем години и отдавна я бях похарчил. Той очевидно се бе справил по-добре с парите си и сега искаше да даде от тях, за да ме пуснат на свобода.
— Знае ли, че няма да си ги получи? — попитах. — Двеста хиляди през прозореца. Това е голяма част от парите, които му издействах.
— Знае — каза Дженифър. — И не просто си е стискал парите. Инвестирал ги е. Лорна каза, че е вложил в криптовалута и обезщетението било колкото да започне. Парите се били увеличили. Много. Предлага двеста хиляди без ангажименти. Искам да отида да насроча преразглеждане на мярката за неотклонение. Ще накараме Уорфийлд да свали гаранцията на два и половина или три милиона — колкото би трябвало да бъде — и излизаш.
Кимнах. Парите на Андре можеха да платят десет процента от определената гаранция. Но имаше проблем.
— Много щедро от страна на Андре, но не мисля, че това ще е достатъчно — казах. — Бърг няма да се съгласи и да бездейства при шейсет процента намаляване на гаранцията. Не мисля, че и Уорфийлд ще го направи. Ако Андре наистина иска да помогне, може би трябва да използваме парите му за експерти, веществени доказателства и плащане на допълнителния труд, който полагате всички.
— Не, шефе — каза Сиско.
— Мислихме за това — продължи Дженифър. — Има и още някой, който би искал да помогне. Друг дарител.
— Кой? — попитах.
— Хари Бош — каза тя.
— Не може да бъде — отговорих. — Той е пенсионирано ченге, за бога. Не може…
— Мики, ти му издейства един милион долара обезщетение от общината миналата година и дори не взе процент. Той иска…