Законът на невинността

Вратата се отвори и един надзирател поведе колегите ми към процедурите по излизане. Вратата се затвори и останах сам. Затворих очи и зачаках да дойдат да ме вземат. Чух тряскането на железните врати и отекващите викове на затворените мъже. Ехото и металът бяха неизбежните звуци в живота ми в Двете кули.

7.

Вторник, 3 декември

Сутринта уведомих надзирателя в дневната, че имам нужда да отида до правната библиотека, за да проуча делото си. След час и половина цъфна друг надзирател, който ме отведе там. Библиотеката бе просто малка стая на ниво Б с четири бюра и стена с полици, на които имаше два екземпляра от Наказателния кодекс на Калифорния и няколко тома с дела и решения на Върховния съд на щата и по-ниски апелативни съдилища. При първото си посещение бях прегледал някои от тях и бях открил, че са сериозно остарели и безполезни. Напоследък всичко е на компютър и се обновява мигновено при промяна на закон или създаване на прецедент. Книгите по тези полици бяха за украса.

Но не затова ми трябваше библиотеката. Имах нужда да запиша мислите си от безсънните нощи, а там ми позволяваха да внасям и използвам химикалка. Разбира се, Бишоп отдавна ми бе предложил да ми даде под наем половин молив, с който тайно да пиша в килията си, но бях отказал, защото знаех, че преди да стигне до мен, моливът би трябвало да е влязъл в затвора и да е минавал от модул на модул в множество гостоприемни ректуми. А когато не го ползвах, от мен се очакваше да го крия по същия начин.

Вместо това избрах затворническата библиотека, където пишех върху обратната страна на листове от жалба, вече подадена и отхвърлена.

Това, което съставях, на практика бе списък със задачи за моя детектив и моята партньорка. В началото имахме някои неудачи — нямаше камери на мястото, където бях паркирал във вечерта на празненството в „Секвоя“, нямаше камери, поне работещи, и у съседите от другата страна на улицата. Собствената ми камера на предната веранда на къщата не бе уловила гаража и улицата отдолу. Но усещах, че може да се направи още много, та нещата да се обърнат и да се задвижат в наша полза. Първо и най-важно бе да свалим всички данни от мобилния ми телефон и колата, които за момента бяха задържани от полицията. Трябваше да подадем молба те да бъдат прегледани и данните да бъдат извлечени. Знаех, че мобилният телефон е най-доброто лично средство за следене на планетата. В моя случай щеше да покаже, че във въпросната вечер той си е бил в дома ми до сутринта. Данните от навигационната система на линкълна щяха пък да покажат, че колата е била паркирана в гаража през цялата нощ и в предполагаемото време на смъртта на Сам Скейлс. Това, разбира се, не означаваше, че не е било възможно да се измъкна с друго превозно средство или съучастник да е отвлякъл Сам Скейлс, но тогава логиката и здравият разум щяха да започнат да подкопават хипотезата на щата. Щом съм планирал престъплението толкова внимателно, защо тогава съм обикалял цял ден с труп в багажника?

Данните от колата и телефона щяха да са силни аргументи за пред съдебните заседатели и щяха да послужат да притиснем обвинението в ъгъла по отношение на възможността, ключов момент в изобличаването на вината. На плещите на прокуратурата лежеше бремето на доказателствата и затова щеше да се наложи да обясни как съм извършил това престъпление в собствения си гараж, след като не може да бъде потвърдено, че колата ми или аз някога сме напускали имота.

Може би съм примамил Сам Скейлс в къщата и след това съм го убил? Докажете го.

Може би съм използвал различно превозно средство, за да изляза скришом от къщата, да отвлека Сам, да го върна в дома си, да го сложа в багажника на собствената си кола и тогава да го убия? Докажете го.

Това бяха жалбите, които исках Дженифър да проучи и напише. За Сиско имах друга задача. Първоначално го бях накарал да проучи предишните ми дела и да потърси някой, който би могъл да иска да ми навреди: недоволен клиент, доносник, някой, когото съм хвърлил на лешоядите по време на процес. Натопяването ми в убийство бе малко крайно като отмъщение, но знаех, че някой ме е накиснал, и не биваше да оставяме и камък непреобърнат. Сега щях да изтегля Сиско от тази линия на разследване и да я предам на Лорна Тейлър. Тя познаваше делата и документите ми по-добре от всички и щеше да знае какво да търси. Можеше да се зарови в бумащината, докато Сиско посвети цялото си време на Сам Скейлс. Не бях представлявал Скейлс от години и знаех много малко за него. Сиско трябваше да го проучи и да установи как и защо е бил избран за жертва в плана за отмъщение. Имах нужда да знам всичко, в което Сам се е бил набъркал. Не се и съмнявах, че по време на убийството той или е планирал нова измама, или вече е бил подхванал някоя. И в двата случая трябваше да знам всичко в подробности.