— Ваша чест — изревах, — не могат да вадят извинението за техническите трудности. Арестуваха ме преди пет седмици. Залогът тук е свободата ми и е напълно несправедливо да казват, че технически проблеми не са им позволили да спазят моите процесуални права. Те се опитват да не ми позволят да стигна до Милтън. Просто и ясно. Направиха го, като се явиха пред съдебни заседатели, а не на предварително изслушване, и го правят отново тук. Не съм се отказал от правото си на бърз процес и обвинението прави всичко възможно, за да ме принуди да отлагам.
— Госпожице Бърг? — каза Уорфийлд. — Отговор на това?
— Госпожо съдия — започна Бърг, — ако обвиняемият бе спрял да ме прекъсва, преди да си довърша изречението, щеше да чуе, че
— Много добре — каза Уорфийлд. — Предайте записите на защитата и ще…
— Ваша чест, процедурен въпрос — казах аз.
— Какво има, господин Холър? — попита съдията. — Губя търпение.
— Прокурорът току-що ме нарече обвиняем — казах. — Да, аз съм обвиненият в това дело, но когато пледирам пред съда, аз съм адвокат от защитата и настоявам съдът да поиска от госпожица Бърг да се обръща към мен подобаващо.
— Говорите за семантика, господин Холър — отговори Уорфийлд. — Съдът не вижда нужда от подобно изискване към обвинението. Вие сте обвиняем. Вие също така сте и адвокат. В този случай няма разлика.
— Съдебните заседатели ще видят разлика, ваша чест — казах.
Уорфийлд отново вдигна ръка като регулировчик, преди Бърг да изрази възражение.
— Няма нужда от оспорване от страна на обвинението — каза тя. — Искането на защитата е отхвърлено. Ще продължим в четвъртък сутринта. Госпожице Бърг, очаквам да повикате полицай Милтън тук, за да бъде разпитан за спирането на господин Холър. С радост ще подпиша призовка за това, ако се наложи. Но бъдете сигурна, че ако той не се появи, ще съм склонна да уважа жалбата. Ясно ли е, госпожице Бърг?
— Да, ваша чест — каза Бърг.
— Много добре, да пристъпим към другата жалба — каза Уорфийлд. — В единайсет трябва да изляза от съдебната зала за външна среща. Да побързаме.
— Ваша чест, моят партньор Дженифър Арънсън ще представи жалбата за изискване на доказателствата.
Дженифър стана и се приближи към катедрата. Тръгнах обратно към масата на защитата и докато се разминавахме, леко си докоснахме ръцете.
— Разбий ги — прошепнах.
6.
Привилегиите, които получавах като самозащитаващ се, се простираха и до ареста, където ми бе предоставено място и време за всекидневни срещи с правния ми екип. Насрочвах тези срещи от понеделник до петък в три следобед независимо дали имахме проблеми или стратегии за обсъждане. Нуждаех се от връзката с външния свят дори и само за поддържане на психическото ми здраве.
Срещите бяха тежки за Сиско и Дженифър, защото те и вещите им бяха претърсвани на влизане и на излизане, а според правилата те трябваше да са в стаята за среща на адвокати и клиенти преди дори да ме повикат от отделението, в което се намирах. Всичко в затвора се движи с безразлична скорост, определяна от надзирателите, които командват парада. Последното нещо, което се позволява на арестант, дори и самозащитаващ се, е точността. По същата причина, поради която ме събуждаха в четири сутринта за изслушване след шест часа, което се провеждаше само на четири пресечки оттук. Тези забавяния и пречки означаваха, че екипът ми обикновено трябваше да се яви на входа за адвокати в два следобед, за да мога да се срещна с тях час по-късно, в три часа.
Срещата след изслушването в съда имаше по-голямо значение от поддържането на психичното ми здраве. Съдия Уорфийлд бе подписала заповед, която позволяваше на Дженифър Арънсън да внесе сиди плейър в затвора за заседанието на правния екип, за да мога да гледам записите, които най-накрая бяха предадени от обвинението.
Закъснях за срещата, защото почти четири часа ме връщаха с автобуса от съдебната зала в затвора. Когато ме вкараха в адвокатската стая, Дженифър и Сиско вече ме чакаха от час.
— Извинявайте — казах, докато надзирателят ме въвеждаше. — Тук нищо не зависи от мен.
— Да бе, без майтап — каза Сиско.
Важаха същите правила като в адвокатската стая в съда. Те седяха срещу мен. Имаше камера, за която се предполагаше, че не предава звук. Разликата беше, че ми бе позволено да ползвам химикалка в стаята, за да си водя бележки или да пиша на ръка жалби до съда. Не ми бе позволено да занеса химикалка в килията си, защото тя можеше да се използва като оръжие, като бонг и за татуировки. Всъщност позволяваха ми само червена химикалка, защото се смяташе, че цветът не е предпочитан за татуировки, ако някак си все пак успеех да я внеса в килията си.
— Гледахте ли вече записите? — попитах.
— Само десет пъти, докато чакахме — отвърна Сиско.