Читаем Законът на невинността полностью

Част от проучването на живота на Сам Скейлс бе и разследването на смъртта му. Бяхме получили доклада от аутопсията още с първата много тънка купчина с доказателства от прокуратурата. Той потвърждаваше очевидното — че Скейлс е умрял от множество огнестрелни рани. Но това бяха само първоначалните заключения след огледа на тялото. Нямаше токсикологичен доклад — той обикновено отнема от две до четири седмици след аутопсията. Това означаваше че резултатите вече трябва да са получени и фактът, че още не са включени в последната порция доказателства, ми се струваше подозрителен. Обвинението може би криеше нещо и аз трябваше да разбера какво. Освен това исках да знам какво е било менталното състояние на Сам Скейлс, когато, както се твърдеше, е бил натикан жив в багажника на колата ми и прострелян.

Към това можеше да се подходи по два начина. Дженифър можеше просто да подаде молба за предоставяне на доклада, или Сиско да отиде до патоанатомията и да се опита да го вземе. Това все пак беше публичен документ.

Разпределих задачата на Сиско по простата причина че ако се сдобиеше с копие от токсикологичния доклад, обвинението нямаше да знае, че разполагаме с него. Това бе по-добрата стратегия. Не позволявай на обвинението да разбере какво имаш и какво целиш с него — освен ако изрично не поискат от теб да го разкриеш.

Това бе всичко от списъка със задачи. Засега. Но не исках да се връщам в отделението. Прекалено много шум, прекалено много разсейващи фактори. Харесвах тишината в библиотеката и реших, че докато държа химикалка в ръка, мога да съставя черновата на молбата за изследването на мобилния телефон и колата. Исках да я представя пред съдия Уорфийлд на изслушването в четвъртък, за да се движим експедитивно. Ако я нахвърлех сега, Дженифър с лекота щеше да я приготви за представяне.

Но когато започнах, надзирателят в библиотеката получи обаждане по радиостанцията и ми каза, че имам посетител. Това бе малко изненадващо, защото можеха да ме посещават само хора, които бях включил в списъка, представен от мен при задържането. Той бе къс и се състоеше основно от имената на хората от защитния ми екип. Вече бях насрочил среща с него следобеда.

Предположих, че посетителят е Лорна Тейлър. Макар да администрираше практиката ми, тя не бе нито адвокат, нито лицензиран детектив и това не ѝ позволяваше да участва в следобедните обсъждания с Дженифър и Сиско. Но когато ме отведоха в кабината за посещения и погледнах през стъклото, бях приятно изненадан да видя жената, чието име бях добавил последно в списъка със слаба надежда.

Кендал Робъртс седеше от другата страна на стъклото. Не я бях виждал от повече от година. Не и след като ми каза, че ме напуска.

Седнах на стола пред стъклото и взех слушалката на телефона. Тя взе своята от другата страна.

— Кендал — казах. — Какво правиш тук?

— Ами — започна тя, — чух, че си арестуван, и трябваше да дойда. Добре ли си?

— Добре съм. Това са глупости и ще победя в съда.

— Вярвам ти.

Когато ме бе напуснала, тя се бе изнесла и от града.

— Ъ-ъ, кога пристигна? — попитах. — В града, имам предвид.

— Снощи. Късно.

— Къде си отседнала?

— В хотел. До летището.

— Е, колко ще останеш?

— Не знам. Нямам планове. Кога е делото?

— След около два месеца. Но сме в съда този четвъртък.

— Може би ще дойда.

Каза го, сякаш я бях поканил на питие или на купон. Не ми пукаше. Тя изглеждаше красива. Мисля, че не се бе подстригвала, откакто не я бях виждал. Косата ѝ сега обграждаше лицето и падаше по раменете ѝ. Трапчинките се появяваха на бузите, когато се усмихваше, както винаги. Усетих, че нещо в гърдите ми се сви. Бях живял с двете си бивши съпруги общо седем години. Почти толкова време бях прекарал и с Кендал. И това време бе хубаво и за двама ни, докато не започнахме да се раздалечаваме и тя не каза, че иска да напусне Лос Анджелис.

Аз не можех да изоставя дъщеря си и практиката си. Предложих ѝ да отделям повече време за пътувания, но отказах да се преместя. И накрая Кендал си тръгна. Един ден, докато бях в съда, събра всичко, което притежаваше, и ми остави бележка. Бях поръчал на Сиско да я намери, за да съм спокоен, че знам къде е и е добре — или поне така си казвах. Той я проследи до Хаваите, но не предприех нищо повече. Така и не прелетях през океана, за да я открия и да я помоля да се върне. Просто чаках и се надявах.

— Откъде идваш? — попитах.

— От Хонолулу — каза тя. — Живея на Хаваите.

— Откри ли студио?

— Не, но преподавам. По-добре за мен е да не съм собственик. Сега просто преподавам. Справям се.

Няколко години бе имала студио по йога на булевард „Вентура“, но го бе продала, когато бе започнала да става неспокойна.

— За колко време си тук?

— Казах ти. Все още не знам.

— Е, ако искаш, можеш да отседнеш в къщата. Очевидно няма да я ползвам, а ти можеш да поливаш цветята, някои от които мисля, че са твои.

— Хм, може би. Ще видим.

— Ключът още е под кактуса на предната веранда.

— Благодаря. Защо си тук, Мики? Не можеш ли да излезеш под гаранция или…?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Утес чайки
Утес чайки

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР ГЕРМАНИИ № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные почти на 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999–2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Несколько пропавших девушек, мертвое тело у горных болот – и ни единого следа… Этот роман – беспощадный, коварный, загадочный – продолжение мирового бестселлера Шарлотты Линк «Обманутая».Тело 14-летней Саскии Моррис, бесследно исчезнувшей год назад на севере Англии, обнаружено на пустоши у горных болот. Вскоре после этого пропадает еще одна девушка, по имени Амели. Полиция Скарборо поднята по тревоге. Что это – дело рук одного и того же серийного преступника? Становится известно еще об одном исчезновении девушки, еще раньше, – ее так и не нашли. СМИ тут же заговорили об Убийце с пустошей, что усилило давление на полицейских.Сержант Кейт Линвилл из Скотланд-Ярда также находится в этом районе, но не по службе – пытается продать дом своих родителей. Случайно она знакомится с отчаявшейся семьей Амели – и, не в силах остаться в стороне, начинает независимое расследование. Но Кейт еще не представляет, с какой жутью ей предстоит столкнуться. Под угрозой ее рассудок – и сама жизнь…«Линк вновь позволяет нам заглянуть глубоко в человеческие бездны». – Kronen Zeitung«И снова настоящий восторг из-под пера королевы криминального жанра Шарлотты Линк». – Hannoversche Allgemeine Zeitung«Шарлотта Линк – одна из немногих мировых литературных звезд из Германии». – Berliner Zeitung«Отличный, коварный, глубокий, сложный роман». – Brigitte«Шарлотте Линк снова удалось выстроить очень сложную, но связную историю, которая едва ли может быть превзойдена по уровню напряжения». – Hamburger Morgenpost«Королева саспенса». – BUNTE«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер