Откритието на Бош за „Биогрийн“ и връзката на компанията с Луис Опаризио, а вероятно и със Сам Скейлс, даде летящ старт на подготовката на защитата ни, като осигури фокус на разследването и стратегията. Разходката до остров Терминал бе последвана на другата сутрин от обща среща на екипа, на която бяха очертани и разпределени задачите. Установяването на връзка между Скейлс и Опаризио беше изключително важно и исках това да е основният фокус на детективите.
Намирането на Опаризио беше другият. Той се бе прикрил като пряк собственик и управляващ на рафинерията и трябваше да докажем, че е такъв, преди процеса. Тъй като нямахме директна връзка, работехме по недиректната: Джийни Фериньо. Казах на Сиско да събере екип за наблюдение с надеждата, че Джийни ще ни заведе при Опаризио, а след това щяхме да преместим наблюдението върху него. Исках да имам възможност да документирам за пред съдебните заседатели, че човекът, който храни безспорна неприязън към мен, има връзка с този, в чието убийство ме обвиняваха. Ако можехме да установим това, смятах, че ще изградим рамката.
Срещата завърши много вълнуващо. Но адреналинът ми бързо спадна. При разследването имаше тръпка от работата на терен, но през уикенда се съсредоточих върху това, което много адвокати ненавиждат: преглед на делата. Бумащината по едно дело е жив организъм, който расте и се променя. Документи и доказателства, разгледани в даден момент, може да изглеждат различни или да придобият ново значение, когато се погледнат през призмата на времето.
Беше важно да познавам случая в пълни подробности, а можех да постигна това само с редовни прегледи на папките. Вече бяха минали два месеца от ареста ми и папките набъбваха всяка седмица с нови и нови доказателства. Бях ги чел всичките, когато пристигаха, но беше важно да ги видя и като едно цяло.
До неделя сутринта бях изписал няколко листа с бележки, списъци и въпроси. На една от страниците бях изредил липсващите неща по този случай. На първо място това бе портфейлът на Сам Скейлс. Нямаше го в описа на дрехите, намерени на трупа, и съдържанието на джобовете.
Нямаше портфейл. Предполагаше се, че убиецът — т.е. аз — го е взел и се е отървал от него. Този липсващ портфейл ми беше важен, защото във всички измами, за които бях защитавал Сам, той никога не ползваше истинското си име. Това е типично за мошениците. Всяка измама изисква нова самоличност, за да не може извършителят ѝ да бъде проследен, след като жертвите се усетят, че ги е преметнал. Знаех, че за тази цел Сами имаше таланта да се измисля отново и отново. Бях го представлявал само в случаите, в които го бяха хващали. Не беше известно колко измами е извършил, без да го заловят.
Липсващият портфейл в този случай беше важен, защото след месец прилежна работа Сиско Войчеховски не бе успял да открие какви ги е вършил Скейлс. Черна дупка. Не бяхме намерили дигитална следа от местонахождението му през последните две години. Портфейлът щеше да ни помогне, ако съдържаше документите за самоличност на настоящата му персона. Щеше да ни помогне и да го свържем с „Биогрийн“. Ако бе работил там или участваше в някаква схема с Опаризио, настоящата му самоличност щеше да е ключът към проследяването.
Чак когато преглеждах папката за трети път в неделя вечерта, забелязах разминаване, което като че ли преобръщаше делото и щеше да ми даде повод да подам още една жалба до съдия Уорфийлд.
След като планирах следващите ходове, се обадих на Дженифър Арънсън и ѝ развалих плановете за вечеря. Казах ѝ да напише спешно молба за предоставяне на доказателство от прокуратурата. Казах ѝ, че в тази молба трябва да пише, че обвинението укрива важна улика от защитата от началото на делото и че въпросната улика е портфейлът на жертвата и неговото съдържание.
Това бе провокативен ход и предполагах, че Дейна Бърг ще възрази срещу обвиненията и срещу това бързо да се насрочи изслушване за предоставяне на доказателствата пред Уорфийлд. А аз точно това исках — изслушване, привидно за спор по предоставяне на доказателства, което да се превърне в нещо напълно различно.