Посочи надясно към малка рафинерия с един-единствен комин, от който към небето се издигаше бял дим. Горе на комина бе окачено американско знаме. Имаше две хранилища едно до друго, които, изглежда, бяха поне четири етажа високи и бяха обградени от множество издигнати мостове.
— Виждам — казах.
— Това е „Биогрийн Индъстрис“ — каза Бош. — Няма да намериш името на Луис Опаризио в нито един от нотариалните актове, но той държи контролния пакет на „Биогрийн“. Няма съмнение в това.
Сега Бош имаше цялото ми внимание.
— Как откри това? — попитах.
— Последвах меда — каза Бош.
— Какво искаш да кажеш?
— Преди девет години си успял да прекараш Опаризио през съдебната мелачка на процеса на твоята клиентка Лиса Трамел. Взех протокола и прочетох свидетелските показания. Той…
— Няма нужда да ми казваш. Бях там, забрави ли?
Още един танкер идваше по канала. Беше толкова широк, че между назъбените скали от двете страни оставаше малко място за маневриране.
— Знам, че си бил там — каза Бош. — Но това, което може би не знаеш, е, че Луис Опаризио е научил много, след като си го смазал на свидетелската скамейка. Първо, че никога не бива да позволява пак да го свържат чрез законни документи с някоя от компаниите му — легитимни или не. В момента няма нищо на негово име и не е свързан с нито една компания, управителен съвет или известна инвестиция. Използва подставени лица.
— Дяволски горд съм, че съм го научил как да е по-добър престъпник. А ти как научи това?
— Интернет все още е доста полезен инструмент. Социалните медии, архивите на вестниците. Бащата на Опаризио е починал преди четири години. Имало е служба в Ню Джърси и посетителска книга. Приятели и роднини са се подписали в нея и за късмет погребалният дом все още я пази онлайн.
— Голям късмет. Там има много имена.
— Имена и връзки. Започнах да ги проследявам, да търся. Трима партньори на Опаризио са собственици на „Биогрийн“ и имат мажоритарен дял. Той контролира компанията чрез тях. Едната от тях се казва Джийни Фериньо и през последните седем години се е издигнала от стриптийзьорка във Вегас с малка собственост до акционер в множество бизнеси оттам дотук и обратно. Мисля, че Джийни е любовница на Опаризио.
— Следвай меда.
— И стигаш право до „Биогрийн“.
— Става все по-хубаво, Бош.
Посочих през канала към рафинерията.
— Но ако Опаризио тайно притежава бизнеси оттук до Вегас, защо стоим точно пред този?
— Защото тук са най-големите пари. Виждаш ли това място? Не е типична рафинерия. Това е завод за биодизел. В общи линии произвежда гориво от растителна и животинска мазнина. Рециклира отпадъци и прави от тях алтернативно гориво, което струва по-малко и гори по-чисто. И в момента е любимото дете на правителството, защото намалява зависимостта на страната от петрол. Общо взето, това е бъдещето и Луис Опаризио е на гребена на вълната. Държавата подкрепя този бизнес, плаща на компании като „Биогрийн“ премии за всеки произведен барел. И това е над печалбата, която те ще получат, след като продадат този барел.
— А където има държавна субсидия, винаги има корупция.
— Правилно си разбрал.
Започнах да крача напред-назад по пътеката на върха на възвишението. Опитвах се да видя връзките и да разбера какво може да излезе от това.
— Има един човек — каза Бош. — Лейтенант от участъка на пристанището. Аз съм го обучавал преди двайсет и пет години, когато бе преместен тук от Холивуд.
— Можеш ли да говориш с него? — попитах.
— Вече говорих. Знае, че съм се пенсионирал, затова му казах, че проучвам за приятел, който се интересува от инвестиция в „Биогрийн“. Исках да знам дали няма червени лампички и той ми каза — да, има голяма червена лампа на това място, ФБР се интересува от него.
— Което означава какво?
— Означава, че от него не се очаква да предприема нищо, каквото и да се случва в „Биогрийн“. Трябва да извести ФБР и да чака. Разбираш ли какво значи това?
— Че Бюрото работи по нещо там.
— Или поне наблюдава.
Кимнах. Ставаше все по-хубаво, нова димна завеса за процеса. Но знаех, че трябва да направя нещо повече от димна завеса. Това не бе работа за клиент. Беше за мен.
— Добре, значи ни трябва връзка със Сам Скейлс и тогава ще имаме нещо, което да мога да представя в съда — казах. — Ще се обадя на Сиско, за да видя какво…
— Вече го имаме — каза Бош.
— За какво говориш? Къде е връзката с него?
— Аутопсията. Помниш ли ноктите? Под тях имаше растителна мазнина, пилешка мазнина, меласа. Това е биогориво, Мик. Сам Скейлс е имал биогориво под ноктите.
Погледнах през канала към рафинерията на „Биогрийн“. Димът от комина се издигаше зловещо нагоре и се вливаше в мръсния облак, надвиснал над цялото пристанище.
Кимнах.
— Мисля, че го намери, Хари — казах. — Вълшебния куршум.
— Само внимавай да не се застреляш с него — каза той.
16.