Законът на невинността

Прибрах се късно и паркирах на улицата. Не исках да паркирам в гаража и не бях сигурен дали някога ще поискам отново. Влязох и заварих къщата съвсем тъмна. В първия момент си помислих, че Кендал си е тръгнала. Че след като бях излязъл на свобода е осъзнала, че не иска отново да живее тук с мен. Но тогава видях някакво движение в тъмния коридор и тя се появи. Беше само по халат.

— Прибра се — каза тя.

— Да, окъсняхме — отвърнах. — Имахме много за обсъждане. На тъмно ли ме чакаше?

— Всъщност заспах. Нали беше светло, като се прибрахме, и не запалихме лампите.

Кимнах разбиращо. Очите ми започваха да свикват със сенките и тъмнината.

— Значи не си яла? — попитах. — Сигурно си гладна.

— Не, добре съм — отвърна тя. — А ти сигурно си уморен.

— Нещо такова. Да.

— Но все още си развълнуван, че си на свобода?

— Да.

Тази сутрин се бях събудил в затворническа килия. А сега се канех да спя в собственото си легло за първи път от шест седмици. Гърбът ми върху дебел матрак и главата ми на мека възглавница. И ако това не бе достатъчно, бившата ми приятелка се бе върнала и стоеше пред мен с разтворен халат и нищо под него. Все още бях обвинен в убийство, но бе невероятно как късметът ми се бе обърнал за един-единствен ден. Докато стоях така, ми се струваше, че никой с пръст не може да ме пипне. Бях супер. Бях свободен.

— Е — каза Кендал с усмивка, — надявам се, че не си прекалено уморен.

— Мисля, че ще се справя — отвърнах.

Тя се обърна и изчезна в тъмния коридор към спалнята.

А аз я последвах.

Втора част Следвай меда

15.

Четвъртък, 9 януари

Нямах никакви илюзии за невинността си. Знаех обаче, че в нея мога да съм сигурен само аз. И че това не е идеалният щит срещу несправедливостта. Не беше гаранция за нищо. Облаците нямаше да се разсеят от намесата на някаква божествена светлина.

Бях сам.

Невинността не е юридически термин. Съдът не обявява никого за невинен. Никой никога не е бил оневиняван от присъдата на съдебните заседатели. Съдебната система е в състояние да реши дали някой е виновен или невиновен. Нищо друго, нищо повече.

Законите на невинността са неписани. Няма да я намерите в подвързани с кожа кодекси. Никой не я доказва в съдебната зала. Не може да бъде вкарана в закон от овластените чрез избори. Тя е абстрактно понятие и в същото време много близка до неотменимите закони на природата и науката. В природата всяко действие има равно по сила противодействие. В законите на невинността за всеки, неизвършил престъпление, има един виновен някъде на свобода. И за де се докаже истинската невинност, виновният трябва да бъде намерен и изобличен пред света.

Това беше планът ми. Да отида отвъд присъдата на съдебните заседатели. Да изоблича виновния, за да стане невинността ми ясна на всички. Това бе единственият ми изход.

За тази цел декември продължи с подготовката за процеса, както и за очаквания ход на прокуратурата да ми повдигне ново обвинение и да ме върне в самостоятелна килия в Двете кули. Докато дните до Коледа намаляваха, параноята ми постепенно нарастваше. Очаквах Дейна Смъртната присъда да си отмъсти за унижението, което ѝ причиних на последното изслушване, с възможно най-жестоки действия — арест на Коледа при затворени за празниците съдилища и невъзможност да представя аргументите ни пред съдия Уорфийлд, докато календарът не се обърне на следващата година.

Не можех да предприема нищо, за да избегна това. Ограниченията на пускането ми под гаранция ми забраняваха да напускам страната, а гривната на глезена предаваше местонахождението ми на властите по двайсет и четири часа на ден. Ако поискаха, със сигурност можеха да ме намерят. Нямаше къде да бягам.

Но никой не почука на вратата ми. Никой не дойде да ме търси.

Прекарах Бъдни вечер с дъщеря си, а на Коледа тя отиде при майка си. Обядвах с нея седмица преди да замине с приятели да празнува смяната на годините. Кендал бе с мен през цялото време и на Нова година дори ми каза, че е поръчала да ѝ изпратят вещите от Хаваите.

Общо взето това бе един страхотен месец на свобода и подготовка за процеса, който ме очакваше. Но щеше да е по-добре, ако през цялото време не се озъртах. Започнах да си мисля, че са ме изиграли, че Хари Бош ми е дал фалшива информация за повторния ми арест и че това е истинското отмъщение. Дейна Бърг се бе погрижила да не бъда спокоен на свобода и се бе смяла последна.