— Седемдесет и пет — поправи ме Лорна. — С лихвите и глобата е над сто вече. Но го направихме само за да наложим запор. Знаехме, че никога няма да плати.
— Но те могат да се заровят в това и да го изкарат убийство за финансово облагодетелстване — казах. — Ако успеят да докажат, че Сам е имал пари, запорът би бил в сила и след смъртта му.
— Имал ли е? — попита Бош. — Пари? Разполагат с репортаж от новините, в който се казва, че с всичките си измами е натрупал десет милиона долара. Къде са те?
— Помня тази статия — казах. — „Най-мразеният човек в Америка“, така го наричаха. Беше преувеличено и ми развали доста приятелства, особено у дома. Но Сам винаги бе забъркан в някаква измама. Винаги прибираше пари. Те са отишли някъде.
— Но това е лудост — каза Дженифър. — Смятат, че сме убили бивш клиент за неплатена сметка? За седемдесет и пет хиляди долара? Сто хиляди долара?
— Не, не смятат така — намесих се. — Не това е важното. Важното е, че са ядосани и ако могат да докажат, че е имало специално обстоятелство, освобождаването ми под гаранция се отменя и се връщам в Двете кули. Това искат те. Да ми го начукат. Да наклонят терена в тяхна посока. Няма значение дали добавеното обвинение ще издържи после в съда.
Дженифър поклати глава.
— Пак не ми се връзва. Мисля, че източниците ти не струват нищо.
Погледна настойчиво Бош. Той бе новият, външният човек и в нейните очи бе заподозрян. Опитах се да замажа нещата.
— Добре, колко време имам, преди да направят тази простотия? — попитах.
— Трябва да намерят парите и да докажат, че си знаел за тях — каза Бош. — Ако успеят, ще оттеглят сегашното обвинение и ще се върнат на искането си за разширен състав съдебни заседатели. След това ще повдигнат ново със специално обстоятелство.
— Това ще нулира часовника на бързото производство и ще означава, че внесените днес пари отиват в канализацията — каза Дженифър. — Връщаш се в затвора и заемът за гаранцията става несъбираем.
— Това са пълни глупости — повтори Сиско.
— Е, добре, трябва да сме готови да се явим пред Уорфийлд в мига, в който това се случи — казах. — Хари, казвай ни, когато чуеш нещо ново. Дженифър, ще ни трябва аргументация. Те саботират бързото производство, прокуратурата си отмъщава, нещо такова.
— Заемам се — заяви Дженифър. — Това направо ме подлудява.
— Не допускай емоциите да ти влияят — предупредих я. — Нека не влизаме в залата полудели, нека накараме съдията да полудее. Днес видях как изглежда това, когато ѝ пуснахме записа. Знам, че я върнахме във времето, когато тя е била адвокат. Ако прокуратурата прави всичко само за да ми го начука, тогава Уорфийлд ще го види още преди да сме го казали.
Дженифър и Бош кимнаха утвърдително.
— Шибани пъзльовци — каза Сиско. — Страх ги е да излязат лице в лице с теб, шефе.
Харесваше ми, че екипът изглежда по-ядосан на стратегията на прокуратурата от мен. Това щеше да ги държи във форма в дните и седмиците до процеса.
Върнах вниманието си върху Бош. Осъзнавах по-добре от останалите какъв голям успех е привличането му в нашия отбор. Аз бях застанал на негова страна предната година и сега той заставаше на моя. Но моралната подкрепа бледнееше в сравнение с детективските му умения.
— Хари, работил ли си някога с Друкър и Лопес? — попитах.
Кент Друкър и Рафаел Лопес от лосанджелиската полиция ръководеха разследването по случая. Те бяха част от елитния отдел „Грабежи и убийства“, където се бе трудил и Бош до края на своята полицейска кариера.
— Никога пряко по някое разследване — каза Бош. — Бяха част от отдела, но рядко сме се засичали. Бяха добри детективи обаче. Не влизаш в „Грабежи и убийства“, ако не си. Въпросът е какво правиш, когато влезеш там — почиваш на стари лаври или продължаваш да си даваш зор. Фактът, че са назначени по този случай, отговаря на въпроса.
Кимнах. Бош изглеждаше разколебан. Зачудих се дали е чул още нещо, за което не осъзнава, че е ценно, или премълчава факти, докато ги осмисли.
— Какво? — попитах. — Имаш още ли?
— Нещо такова — отвърна той.
— Тогава по-добре го кажи, за да го обсъдим.
— Ами, един от последните ми случаи в отдела беше разследване, в което бе намесена и финансова измама — започна Бош. — Един тип крадеше пари, хванаха го и той уби човека, който го разкри, за да му затвори устата. Доста ясна ситуация, но не можехме да намерим парите. Начинът му на живот не показваше нищо. Не харчеше откраднатото, криеше го, затова наехме финансов криминалист, за да проследи парите. Да ни помогне да ги намерим.
— Ясно — казах. — Получи ли се?
— Да, намерихме парите в офшорна компания и доказахме вината — каза Бош. — Споменавам го, защото тогавашната ми партньорка още работи в отдела. Тя ми каза, че Друкър отишъл при нея и ѝ поискал контакт с финансовия криминалист.
— Трябва да си намерим наш — добави Дженифър и си записа на малко листче.
— Да прегледаме пак нашите документи от предишните дела на Сам — казах. — Може би в тях има някаква информация за движението на парите му. Хари, нещо друго?