Когато спрях до момчето, което паркираше колите, видях Бош сам пред входа на ресторанта. Стоеше до пейката за пушачи, но аз знаех, че не пуши. След като предадох ключовете, отидох при него. Забелязах, че държи под мишница дебела папка. Предположих, че това са доказателствата на прокуратурата.
— Ти ли си пръв? — попитах.
— Не, всички са вътре — каза той. — Масата е в ъгъла в дъното.
— А ти ме чакаш тук. Искаш да ме питаш дали наистина съм го направил?
— Имай ми малко повече доверие, Мик. Ако смятах, че си го направил, нямаше да ти дам парите.
Кимнах.
— И нищо в тази папка не промени мнението ти?
— Не. Само ме накара да си дам сметка, че си в наистина заплетена ситуация.
— На мен ли го казваш! Да влезем?
— Разбира се, но само още нещо, преди да отидем при другите. Както ти казах, някой наистина те е натикал в капан и ми се струва, че може би трябва да го проточиш възможно най-дълго. Нали разбираш, да се откажеш от бързо производство… да не бързаш.
— Благодаря за доверието.
— Нещата са такива, каквито са.
— Благодаря за съвета, но ще пропусна. Искам това да свърши, какъвто и да е изходът.
— Разбирам.
— Ами ти? Добре ли си? Пиеш ли си още хапчетата?
— Всеки ден. Засега всичко е наред.
— Радвам се да го чуя. А Мади? Как е тя?
— Добре е. В Академията е.
— Човече, второто поколение е същото като първото.
— Мислех, че Хейли иска да е прокурор.
— Ще размисли.
И му се усмихнах.
— Да влизаме.
— Преди това още нещо. Исках да обясня защо така и не дойдох да те видя в затвора.
— Не мисля, че трябва, Хари.
— Трябваше да дойда, знам. Но не исках да те виждам там.
— Знам. Лорна ми каза. Честно казано, дори не те включих в списъка. И аз не исках да ме виждаш там.
Той кимна и влязохме. Крисчън, облеченият във фрак салонен управител, ме поздрави сърдечно и прояви класа, като не спомена, че не съм идвал от повече от шест седмици, макар че вероятно знаеше защо. Представих му Хари като свой брат. Крисчън ни заведе до масата, където вече ни чакаха останалите: Дженифър, Лорна и Сиско. Беше маса за шестима, но в присъствието на Сиско беше претъпкана.
Миризмата на храна от масите край нас почти ме замая. Разсея ме и се усетих, че започвам да протягам шия, за да видя какво са поръчали другите клиенти.
— Добре ли си, шефе? — попита Сиско.
Обърнах се към него.
— Добре съм, добре. Но нека първо поръчаме. Къде е Артуро?
Лорна махна на някого зад мен и след миг Артуро застана до масата с бележник в ръка. Поръчахме пържоли за всички, освен Дженифър, която не ядеше червено месо. Тя избра патладжан с пармиджано по препоръка на Артуро. Лорна поръча червено вино за пиещите, а аз поисках голяма бутилка газирана вода. Казах на Артуро да донесе хляб и масло възможно най-бързо.
— Добре — заявих, когато останахме сами. — Тази вечер можем да празнуваме, защото съм на свобода и свихме малко перките на обвинението в съда. Но това е всичко. Никакви махмурлуци утре, защото продължаваме да работим.
Всички кимнаха, с изключение на Бош. Той просто се взираше в мен от отсрещния край на масата.
— Хари, виждам, че умираш да кажеш нещо — подканих го. — Вероятно нещо лошо. Искаш ли да започнеш? У теб е папката с доказателствата. Прочете ли я?
— Разбира се — каза той. — Прочетох доказателствата на прокуратурата и също така говорих с някои хора, които познавам.
— С кого например? — попита Дженифър.
Бош се взря в нея за миг. Вдигнах ръка на десетина сантиметра от масата, за да ѝ дам знак да се успокои. Бош отдавна се бе пенсионирал от лосанджелиската полиция, но все още имаше добри връзки. Знаех го от първа ръка и нямах нужда да ми назовава източниците си.
— Какво ти казаха? — попитах.
— В прокуратурата са доста ядосани заради начина, по който препъна Бърг — каза Бош.
— Бяха хванати, че мамят, а са ядосани на нас — отвърна Дженифър. — Красота!
— Какво е заключението? — попитах. — Какво смятат да правят?
— Като начало ще се стремят към доказването на специално обстоятелство като към Светия граал — каза Бош. — Искат да те накажат заради днешното изпълнение, да те върнат в ареста.
— Това са глупости — заяви Сиско.
— Да, но могат да го направят — каза Бош, — ако намерят доказателство.
— Няма такова доказателство — намеси се Дженифър. — Финансово облагодетелстване? Убийство по поръчка? Това е абсурдно.
— Казвам само, че търсят — заяви Бош; гледаше само мен, сякаш другите на масата нямаха значение. — И трябва да внимаваш с ходовете си.
— Не разбирам — каза Лорна.
— Вдигна голям шум за данните от колата и телефона — продължи Бош. — Предполагам, че имаш нужда да докажеш, че не си напускал къщата. Това може да се изопачи като доказателство, че си платил на някого да отвлече Скейлс и да ти го доведе. Така се доближаваш до убийство по поръчка.
— Това са пълни глупости — каза Сиско.
— Имам предвид, че те така мислят — каза Бош. — И аз така бих си помислил.
— Сам ми дължеше пари — обадих се аз. — Така и не ми плати за последното дело и го съдехме. Колко беше, Лорна? Шейсет хиляди?