Когато стигнахме до паркинга, пуснах съобщение на номера, който Бишоп ми бе дал, и зачакахме. Когато линкълнът спря до нас, с Лорна се качихме на задната седалка, а Сиско с мъка се побра на предната.
— Бишоп, запознай се с Лорна и Сиско — казах. — Лорна управлява кантората и ще ти е на разположение за всички документи, необходими за назначението. А Сиско е моят детектив и трябва да те провери.
— За какво да ме провери? — попита Бишоп.
— За подслушвателно устройство — каза Сиско. — Малко ще те поопипам.
— Това са глупости — протестира Бишоп. — Нямам по себе си никакви микрофони.
— И аз не мисля, че имаш — казах. — Но в тази кола се провеждат много поверителни разговори. Трябва да съм в състояние да гарантирам на клиентите си, че те наистина са поверителни.
— Както кажеш — отвърна Бишоп. — Нямам какво да крия.
Сиско се завъртя на седалката и посегна с големите си ръце към гърдите на Бишоп. Отне му по-малко от минута, за да стигне до решение.
— Чист е.
— Добре — отвърнах. — Добре дошъл в екипа, Бишоп.
21.
Те дойдоха още същата вечер в дома ми. Почукването бе толкова силно, че Кендал почти изпищя. Правеше си телевизионен маратон с последния сезон на „Семейство Сопрано“ и нервите ѝ бяха опънати. Аз седях до нея на дивана и преглеждах старите дела на Сам Скейлс, с които се бях занимавал.
Отворих вратата и там стояха мъж и жена. Знаех, че са федерални агенти, още преди да проговорят или да си покажат значките. Представиха се като агенти Рик Айело и Дон Рут. Над рамото ми видяха Кендал на дивана и попитаха дали можем да поговорим някъде насаме. Излязох навън и им посочих масата и столовете в края на верандата.
— Там е добре — казах.
Тръгнахме към масата и движението ни задейства лампите на верандата — два аплика на стената и полилей на тавана. Това ми подсказа, че се е включила и активиращата се от движение камера.
Спряхме край високата маса, но никой не седна. Аз разчупих леда.
— Предполагам, че това е заради призовката, която оставихме на шефа ви днес.
— Да, господине, заради това е — каза Айело.
— Трябва да разберем защо смятате, че Бюрото има някаква информация за действията на Сам Скейлс — каза Рут.
Усмихнах се и разперих ръце.
— Вече има ли значение? — попитах. — Нима вие двамата не го потвърждавате, като се появявате в къщата ми в девет вечерта? Мислех, че призовката ще предизвика вълнение и стрес, но честно казано, очаквах ви най-рано утре, може би в сряда.
— Радвам се, че това ви забавлява, господин Холър — каза Айело. — На нас не ни е смешно.
— Не, това, което не е смешно, е, че съм обвинен в убийство на човек, наблюдаван от ФБР — казах. — Може би вие ще ми кажете: как се случи това?
Блъфирах с надеждата да получа потвърждение или някаква индикация, че съм на прав път със Сам Скейлс. Но агентите бяха прекалено умни за това.
— Добър опит — каза Рут.
От вътрешния джоб на стандартното за ФБР сако Айело извади сгънат документ и ми го подаде.
— Това е тъпата ви призовчица — каза той. — Избършете си задника с нея.
— А какво става с молбата ми по Закона за достъп до обществената информация? — попитах. — Предполагам, че и с нея мога да си обърша задника, а?
— Очакваме повече да не чуваме нищо от вас — каза Рут.
Кимна на Айело и двамата се обърнаха към стълбите. Гледах ги как се отдалечават и след това без да се замисля, направих представление за пред камерата.
— Или какво? — извиках след тях. — Знаете, че всичко ще излезе наяве на процеса. Няма да гния в затвора само за да запазите в тайна разследването си за „Биогрийн“.
Рут направи идеален пирует и тръгна към мен. Но Айело я изпревари и стигна до мен пръв.
— Какво каза?
— Мисля, че ме чухте много добре — отвърнах.
Той вдигна ръце и ме блъсна към парапета на верандата, след това се приближи, хвана ме и ме наведе назад над улицата, която бе на осем метра под нас.
— Холър, предупреден си. Всеки твой опит да компрометираш федерално разследване, което няма нищо общо с твоята… ситуация… ще бъде посрещнат с много сурово противодействие.
Рут направи усилие да издърпа партньора си, но не ѝ достигаха килограми и мускулна сила.
— Какво се случва в този завод? — попитах. — Какви ги върши Опаризио? Изобличих го преди девет години. Малко закъсняхте да се включите в играта.
Айело ме притисна още повече с цялата си тежест. Парапетът беше дървен и притискаше силно гръбнака ми. Стори ми се, че ще се откърти и двамата ще паднем на улицата.
— Рик! — извика Рут. — Пусни го. Веднага!
Айело най-накрая ме дръпна за яката обратно на твърдия под и вдигна показалец пред лицето ми.
— Не знаеш с какво си имаш работа.
— Май си сбъркал луната, по която лаеш — отвърнах. — Това ли…
— Ти си сбъркал планетата, Холър — сопна се Айело. — Стой далеч от това. Или ще станеш свидетел на мощта на федералното правителство.
— Това заплаха ли е? — попитах.
Рут дръпна партньора си за ръката, обърна се към мен и каза:
— Приятна вечер.