— Помня, че ми се обади от затвора тогава. Искаше да го представлявам, но отказах. Но не можеше ли да разбереш всичко това по телефона? Трябваш ми тук.
— Не и това, което съм планирал за утре. Щатският затвор „Хай Дезърт“ е на час път оттук. Съкилийникът на Скейлс е още там и смятам да отида и да говоря с него. Уговорката е за осем сутринта. След това тръгвам за Ел Ей.
— Мислиш ли, че знае нещо?
— Излежава петгодишна присъда за измама в особено големи размери. Продавал фалшиви чипове от казино, прибрал два милиона, преди да го хванат. Тези двамата са прекарали петнайсет месеца в една килия. Мисля си, че може да са си разказвали какво са правили и какво възнамеряват да правят.
— Идеално, събрали са двама измамници в една килия. Лика-прилика са си.
— Обикновено се опитват да събират белите якички, за да не ги тормозят силовите играчи.
— Благодаря, че ме светна.
— Е, ти знаеш повече от мен за затворите — каза Бош.
— Не знам дали това е заяждане или комплимент. Със самолет ли отиде или с кола?
— С кола.
— Добре, обади ми се, когато тръгнеш насам. Искам да събера всички в сряда след съда, за да обсъдим следващите стъпки.
— Ще съм там.
След като прекъснах връзката, се замислих. Усещах, че екипът се приближава до големите тайни по това дело. Бяхме набрали инерция, която можеше да ни отведе до истината и триумфа. Въпросът беше дали ще успеем навреме.
Кендал ме повика откъм спалня а:
— Идваш ли или не?
Събрах папките, които бях пръснал, и станах от дивана. Прибрах книжата в куфарчето си и го затворих.
— Идвам.
Тръгнах по коридора, а тя стоеше там по халат. Стреснах се и спрях.
— Изплаши ме — казах.
— Знаеш ли, това се случи и преди — отвърна тя.
— Кое?
— Знаеш. Остави работата да завладее живота ти.
Пресегнах се и нежно хванах хавлиения колан на халата ѝ, който тя бе завързала хлабаво около кръста си. И го подръпнах игриво.
— Ела тук. Не е същото, мила. Става въпрос за мен. Моето дело. Трябва да дам всичко за него, иначе може да няма бъдеще за нас. Имам месец до процеса. Просто трябва да се примириш с това за месец. Става ли? Ще ми направиш ли тази услуга?
Прокарах длани по ръцете ѝ до раменете и зачаках. Тя мълчеше. Просто се взираше в пода между нас.
— Не можеш ли да ми дадеш един месец? — попитах.
Тя поклати глава.
— Не е това — каза. — Мога да ти дам месец. Но понякога ми говориш като на съдебен заседател, все едно се опитваш да ме убедиш, че не си виновен.
Пуснах раменете ѝ.
— И ти мислиш, че съм?
— Не. Казвам ти как ми говориш.
— Не знам какво имаш предвид — отвърнах. — Но ако мислиш, че се опитвам да си играя с теб, може би наистина трябва да си легнеш, а аз да се върна към работата си. Трябва да измисля как да убедя истинските съдебни заседатели, че не съм убиец.
И я оставих там в коридора.
22.
Работих до късно и заспах на дивана. Бях забравил да включа зарядното към монитора на глезена ми и той ме събуди в 8:15 с остро писукане, което ми подсказа, че батерията на устройството ще падне след час. И щях да съм в нарушение на условията на освобождаването ми под гаранция.
Прецених честотата на писуканията. Засега алармата беше на интервал от пет секунди, но знаех, че той ще се скъси и с изтичането на този последен час звукът ще стане оглушително силен. Не можех просто ей така да вляза в спалнята и да взема зарядното, без да събудя Кендал, която обичаше да си поспива повечето сутрини. Но тъй като нямах особен избор, изчислих движението, влязох набързо и успях да включа кабела в устройството на глезена си преди следващото писукане. По всичко личеше, че Кендал продължава да спи. Лежеше на една страна, с гръб към мен, виждах как ръката ѝ помръдва с всяко ритмично сънено вдишване и издишване. Сега трябваше да мине час, докато устройството се зареди, но бях оставил телефона, лаптопа и куфарчето си във всекидневната. Можех да измъкна зарядното от контакта и да изляза от стаята, но чувствах, че вече насилвам късмета си. Ако алармата се включеше пак, определено щеше да събуди Кендал.
Дистанционното на телевизора беше на леглото, оставено там от Кендал предната вечер, и можех да го стигна с ръка. Включих плоския екран и веднага заглуших звука. Включих телетекста и зачетох заглавията на новините. Долната камара се канеше да праща на Сената искане за импийчмънт, което всички в страната знаеха, че няма да мине. Но то бе завладяло новинарския поток. Гледах и четох заглавия двайсет минути, преди за няколко секунди ефирно време да се появи друга новина. Беше за нарастваща тревога в Азия, след като бе потвърдено, че мистериозен вирус, появил се в Ухан, Китай, е прескочил международните граници.